сряда, ноември 13, 2024
spot_img
More

    ПОСЛЕДНИ

    Война на дронове – руските БПЛА срещу украинските „Байрактар“-и

    Публикуваме интересен анализ на руската информационна кампания от края на декември 2021 целяща да прикрие (поне за пред руската публика) хроничното изоставане на руските технологии за Безпилотни Летателни Апарати (БЛА, БПЛА или просто дронове). Анализа е изготвен от Евгений Гринев, участник в руско-украинската война с боен опит в използването и противодействието на БПЛА.

    Дълго време руските медии и специализирани издания пропагандираха мнението, че ударните БЛА не са подходящи за използване във високоефективни конфликти. Руснаците ги смятаха по-скоро за играчки във военни операции в страни от Третия свят.

    Това може да се обясни както с инерцията на мисленето на руското командване, което се е формирало по време на Студената война и остава без промяна (и което се разпространява и в руските военни университети), така и с пълната неспособност на руският военно-промишлен комплекс да овладее производството на съвременни електронни компоненти.

    Във времената преди санкциите проблемът се решаваше чрез внос, но в последно време кризата за компоненти и технологии значително се задълбочи. (не бива да се забравя, че дори ракетата „Булава“ или подводницата „К-433“ използват микропроцесори на латвийската компания Alpha и американската Atmel).

    Осем типа руски дронове използвани в Донбас
    Осем типа руски дронове използвани в Донбас

    Украинските сили в Донбас многократно са унищожавали или залавяли повредени руски бойни БЛА – „Форпост“, „Гранат“, „Елерон“, „Орлан“.

    Почти всички компоненти на тези БЛА, с изключение на корпусите и парашутите, са чуждо производство за граждански цели.

    Например „Орлан“ използва произведен в Китай GPS tracker, стартер-генератор PTN78020 от американската Texas Instruments Inc., японски двигател SAITO, контролер на полета от европейския концерн STMicroelectronics и телеметричен модул от американската Microchip.

    „Eleron“ има микроконтролер от същата STMicroelectronics и фотографско оборудване от Sony и Olympus (подробности можете да намерите в доклада на CAR, както и в сайта на Военное Обозрение).

    Накратко: Нито един електронен компонент руско производство не е бил намиран до момента на нито един от руските БЛА, заловени в Украйна или Сирия.

    В същото време става все по-трудно да се пренебрегват безапелационните успехи на турските ударни БЛА в Сирия и по време на военните действия в Нагорни Карабах.

    Тук изненадата на самите руснаци (които са чувствителни към развитието на собствената си авиация и военно-промишления комплекс) е напълно справедлива: – Защо Руската Федерация изостава не само от САЩ, Израел и Турция, но дори и от прости технологични решения на бойците на ИДИЛ?

    Поради споменатия по-горе консерватизъм и тотална корупция, липсват адекватни държавни поръчки и бюджет, които да генерират търсене за иновативни разработки на нови системи ударни БЛА за армията (по-новите отрасли на ВПК просто нямат съответно лоби, което да издейства финансиране), а частните разработки, както и всички частни предприятия в Руската Федерация са или обект на рекет и бандистко овладяване, или са с твърде ограничени възможности за да разработват високотехнологични продукти.

    Русия очевидно е пропиляла времето, необходимо за изследвания и разработки, и сега не е в състояние да създаде нищо конкурентно в областта на бойните дронове. Все пак, тази грозна истина е невъзможно да бъде призната – особено, когато се касае за „нямащият аналози“ руски военно-промишлен комплекс.

    Съответно, не е изненадващо, че есента и началото на зимата на 2021 г. бяха белязани от победоносни съобщения за „успеха на руския военно-промишлен комплекс в областта на производството на дронове“. Когато няма достатъчно мощност за да се задвижат колелата – винаги публиката може да бъде убедена, че локомотива се е устремил към победата ако се изпусне достатъчно пара през свирката.

    И резултатите не закъсняват – в отговорния бизнес по усвояване на държавните бюджети всичко се нарежда повече от добре: „АО Кронштадт“, чисто нов доставчик на БЛА съобщава, че вече са готови да произвеждат масово уникални (!) малогабаритни БЛА „Мерак“ и „Луман“.

    Руски дрон Мерак от Али Експрес
    Руски дрон „Мерак“ от Али Експрес

    Серийното производство е повече от лесно за организиране, защото това всъщност са ATOMRC Fixed Wing Dolphin 845mm и Reptile Swallow-670 съответно, пребоядисани със спрей, и които могат да бъдат поръчани от Ali Express.

    „Орион“

    Голямата медийна вълна се надигна между 17 и 20 декември 2021 г. Един след друг вървяха репортажи за изпитанията на „убиеца на дронове“ на базата на „Орион“, за най-новия „Охотник“, за бойното използване на „Ланцет“ в Сирия, вървяха кадри от пресконференции в Сколково и т.н.

    Целта на всичко това беше да се убеди обикновения руснак, че руският ВПК е на гребена на вълната, в най-актуалният сегмент (изтребител на дронове) – изобщо Русия като цяло е „в първите редици“ на разработчиците на високи технологии.

    Трябва да се разбере, че както обикновените руснаци, така и необикновените (които всъщност ще дадат зелена светлина за държавните поръчки) са обединени не само от национална гордост, но и от пълна техническа неграмотност. Това е, което производителите успешно използват, когато им продават по същество красиви картинки на „руското величие“.

    Да вземем например „Орион“ БПАК (на вътрешния пазар „Иноходец“).

    Произвежда се в Рязан, където наскоро бяха отворени два нови производствени хангара с площ едва 30 на 30 метра всеки. Разработката е в ход от 2011 г., първият полет е извършен през 2016 г., от 2019 г. е в пробна експлоатация, която обаче започва със загубата на прототипа в катастрофа.

    Катастрофирал прототип на руски дрон "Орион" от 2019 година
    На 16 ноември 2019 г., по време на изпитанията, БЛА Орион падна близо до жилищни сгради в село Листвянка в Рязанска област. Местни жители направили снимка на инцидента и я публикуват в Интернет. Причината за катастрофата е „повреда на оборудването“.

    За този модел се съобщава, че оптико-електронната разузнавателна станция е руско производство. Двигателят е американски, но се твърди, че скоро ще бъде внедрен собствен руски аналог.

    Руски дрон "Орион"
    Руски дрон „Орион“

    Според руски експерти такъв двигател наистина съществува, но неговият производител е частно предприятие, което сега системно се притиска от чиновници и силоваци. Вероятно за да бъде присвоена технологията или сменена собствеността.

    Красноречив пример в тази връзка е БПЛА „Альтаир“, разработен от частното конструкторско бюро „Сокол“ (сега конструкторско бюро „М.П. Симонов“), чийто главен конструктор беше изпратен в затвора по изфабрикувани обвинения, а разработчикът на двигателя RED A03 / V12 – В. Райхлин емигрира в Германия.

    Боеприпаси: управляеми и не чак толкова …

    Без да навлизаме в подробностите на прилагането на ударни БЛА, трябва да се отбележи, че ключово за тяхната ефективност е използването на управляеми боеприпаси. Грубо казано, атакуващият БПЛА е високоточен инструмент – „долетял-видял-поразил”. Комбинацията от разстоянието на удара, способността да „вижда“ конкретна цел и управляеми високоточни боеприпаси – това са ключовите конкурентни предимства на ударните БЛА. С какво разполага руската армия?

    На пръв поглед се демонстрира солидно въоръжение – дори планираща авиобомба УПАБ-50, както и КАБ-20 и КАБ-50 и … ФАБ-50. Но основното е мистериозната малка самолетна ракета Х-БПЛА. Нека запомним това име.

    Междувременно да се върнем към УПАБ-50. Този боеприпас се позиционира като аналог и конкурент на добре познатите турски управляеми боеприпаси MAM, но дори и бегъл поглед към двата боеприпаса е достатъчен, за да разберем, че в УПАБ-50 основната част е заета от експлозиви и няма конструктивно предвидени системи за насочване. Следователно, той ще се управлява само и изключително от GPS (сигнал, който не е трудно да се заглуши дори и от радиолюбителски устройства за електронна война), докато семейството на MAM има GPS + инерционна система + активна или пасивна лазерна система за насочване.

    Боеприпаси УПАБ-50 и MAM-L
    Боеприпаси УПАБ-50 и MAM-L

    Старата болка на руските ВВС (поради която дори Су-34 действат в Сирия с неуправляеми боеприпаси) е отново в действие и при БПЛА: в руската армия липсва по-голяма част от модерната гама управляеми боеприпаси, а съществуващите са много скъпи (включително поради малкия мащаб на производството). В крайна сметка, руският ВПК така и не успя да миниатюризира системите за насочване на „интелигентни боеприпаси“ (между другото, MAM означава Mini Akıllı Mühimmat, тоест Smart Micro Munition на английски).

    Разбира се, пред руската публика не е прието да се дискутира подобна информация. Дори демонстрациите на пълно-мащабни макети на управляеми БПЛА е опасно, тъй като очевидните манипулации се разкриват дори и на руски военни форуми. (въпреки риска от подвеждане под съдебна отговорност за издаване на военна тайна или за „екстремизъм в социалните мрежи“)

    И все пак, за пред народа е нужна победа на всяка цена! Затова нещастният „Иноходец“ спешно беше преработен в „изтребител на БПЛА“. Как?

    Ето така – на 18 декември 2021, горещи новини и видео обиколиха всички социални медии и Телеграм канали – на полигона в Крим, „Орион“ разполагащ с две ПТУР (това е критично малко за ударен БПЛА) окачени под крилата, успя да свали учебна цел – безпилотен хеликоптер.

    И тук се разкрива най-интересното – мистериозната ракета „Х-БПЛА“ всъщност е „Корнет-Д“, която отдавна е на въоръжение в руската армия и се изстрелва от хеликоптери. „Елегантно решение“ за монтиране на два ПТУР-а към БПЛА-изтребител предоставя отлична възможност за успешна демонстрация. Има изстрел, попадение, но има и неудобни въпроси:

    • Как в бойни условия „Орион“ ще достигне целта, когато „Байрактар“ не се вижда на радарите, на разстоянията, от които „Орион“ може да използва оръжията си?
    • Как целта ще бъде осветена от лазера, ако не виси на едно място като мишената, а маневрира след получаване на сигнал за лазерно осветяване?
    • Ако няма лазерно осветяване, но има контрол по проводника, производителят помни ли максималната ъглова скорост на целта, към която се води боеприпаса?
    • Ако, както обещават производителите, телевизионна насочваща глава с термичен канал се монтира на „Корнет-Д“, колко ще струва всеки изстрел? Защото не само „Байрактарите“ порят въздуха на съвременните конфликти. Най-простият украински „Лелека“, коригиращ артилерийски огън, може да бъде не по-малко опасен. Цената на „Лелека“ обаче е 20-30 пъти по-ниска за една ракета „Корнет-Д“ и се произвежда на по-големи партиди от самата ракета.

    Да не сравняваме дори характеристиките на „Х-БПЛА“ с турските управляеми боеприпаси. В допълнение към очевидно високата цена, очевидно по-малкият обхват, има и още много неща, които са интересни и разбираеми само за специалисти.

    Например контейнерът за транспортиране и изстрелване „Х-БПЛА“ остава на носача след изстрелването, намалявайки полетните характеристики на дрона. И накрая, прилагането му в съответствие с изискванията за височина принуждава носителя да влезе в зоната на действие на „леката“ ПВО, докато „Байрактар“ няма този недостатък.

    Тази ракета е създадена за оборудване на атакуващи хеликоптери, за унищожаване на бронирани превозни средства и важни цели, а тактиката на действие на атакуващите хеликоптери е коренно различна от тактиката на атакуващите БПЛА.

    Ден преди демонстрацията на убиеца на „Байрактар“-и, РосТВ показа останките от гореспоменатия дрон. Вероятно, първоначално е била планирана специална операция, при която тези отломки трябва да бъдат „открити“ на територията на окупираните Донецк или Луганск, с намек, че противовъздушната отбрана на гордата „млада република“ с лекота мъсти за гаубиците, ударени от „Байрактар“ преди месец и „небето е под надеждна защита“. Украинското разузнаване и ССО обаче се бяха задействали изпреварващо, така че руснаците трябваше да прехвърлят специалната операция на чисто медийна плоскост без практическо изпълнение.

    В крайна сметка, руската пропаганда решава да отиграе ситуацията така:

    1. По телевизията показваме фрагменти от „Байрактар“ с неустановен произход;
    2. Демонстрираме изстрелването от Орион по лесна цел в обхват;
    3. Правим двусмислен намек – „всички си знаем по какво стреляме, нали?“.

    Както обикновено, дяволът е в детайлите – дори руски авиоаматьори забелязаха, че изложените отломки са на първо поколение „Байрактар“, който не лети в небето от няколко години.

    В рамките на същата медийна кампания, още на следващият ден бяха представени кадри от използването тежкък ударен БПЛА „Охотник”. Машината изглежда сериозно. Очевидно е, че са използвани и стелт технологии. Външно устройството е подобно на Lockheed Martin RQ-170 Sentinel (начало на експлоатация в бойни условия е приблизително 2009 г.). Трябва да се има предвид, че преди десет години RQ-170, загубен от американците над Афганистан, попадна в ръцете на Иран и вероятно руснаците са имали възможност да използват доста неща на готово – ако не електронни компоненти, то поне дизайн на части от корпуса.

    Няма да спекулираме за реалните бойни възможности на „Охотник“. Но да разгледаме видеото от 19 декември. Отново контролиран полет на полигона. Най-новият, тежък стелт щурмовак, оборудван с радари изстрелва… FAB-500. Неуправляем боеприпас на авиационния „пролетариат“ – използван широко в страните от третия свят. Всъщност тук няма какво повече да се коментира.

    Руски тежък щурмови дрон "Охотник"
    Руски тежък щурмови дрон „Охотник“

    По-нататък, новинарският поток е пълен с изпитанията на „Орион“ и „Охотник“, които се смесват с потока новини от Сколково – там се представят визионерски планове за таксита-дронове, безпилотна поща на бъдещето, концпеции за градска авиомобилност и естествено – всичко това навигирано от „изкуствен интелект“.

    Пресконференция граждански дронове
    Презентация на проекти за граждански дронове

    Русия най-вероятно ще се опита да получи компоненти и прибори за масово производство на дронове, заобикаляйки санкциите под предлог, че са за целите на гражданска употреба (най-вероятно затова се провеждат и въпросните визионерски презентации).

    Честно казано, трябва да се признае, че демонстрацията на използването на руски дронове камикадзе в Сирия през 2020 г. изглежда успешна. Кадрите изглеждат истински и целите се поразяват успешно.

    Войната в Нагорни Карабах приключи преди година и всичко, което успя да покаже Русия с изключение на „Ланцет“ е в обхвата на стрелба на ПТУР, падането на неуправляема въздушна бомба от предполагаем „ултрамодерен стелт щурмовак“ и останките на вехт модел на „Байрактар“ с неизвестен произход …

    Междувременно дори Киргизстан купува „Байрактар“-и. В Украйна с ускорени темпове се строи завод, който ще произвежда както „Байрактар”, така и много по-сериозният „Акинджи”. И накрая, с помощта на Украйна турците се доближиха до създаването на реактивен БПЛА, за който, за разлика от Русия, те имат съответните боеприпаси.
    Съединените щати и Великобритания активно разработват технологии за използване на рояци от БЛА, срещу които никоя от съществуващите системи за ПВО няма да бъде ефективна.

    Използването на неуправляеми боеприпаси преминава все повече в миналото – серийното производство и усъвършенстването на технологиите правят поразяването на целите много по-евтино с помощта на интелигентни оръжия.

    Въпреки това, за Русия не е важен толкова резултата на бойното поле, колкото е важно да генерира новини за грандиозни успехи (най-вече за вътрешна употреба) в разработването на ударни БПЛА.


    Източник: InformNapalm

    https://informnapalm.org/51101-analiz-infoop-rf-bpla/

    Latest Posts

    spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

    Don't Miss