За огромната част от руснаците компенсацията при смърт на фронта е чувствително по-висока от парите, които мъж на 35 години ще изкара под формата на заплати до пенсиониране.
Предвид на горното за огромната част от мъжкото население на Русия е икономически много по-изгодно да заминат да вюват в Украйна и да бъдат убити, отколкото да работят. Компенсацията за близките при смърт е по-голяма, отколкото ако мъжете работят и получават заплати до пенсиониране на 65 годишна възраст.
Горното твърдение е вярно дори и само ако се отчитат плащанията на федерално ниво. Има и регионални добавки при смърт, които осигурява местната администрация и които са надбавка над федералната сума.
Федералната компенсация при смърт във воната се равнява на 125’000 американски долара по сегашния курс.
Средната възраст на мобилизираните в Русия е 35 години, а във възрастовия диапазон 33-35 години са отчетени и най-големите загуби в жива сила.
За да може очакваният доход на 35-годишен мъж в областите Брянск и Смоленск, републиките Бурятия и Марий Ел да надвиши компенсацията при смърт, то неговата заплата трябва да бъде с около 50% по-висока от средната за региона, а в Северна Осетия – 73% по-висока от средната.
В осем руски региона плащанията за смърт във войната надминават всички потенциални бъдещи доходи от заплата дори и за осемнадесетгодишни мъже.
Докажи, че са те убили
Естесвено, не всичко е така просто. В изплащането на тези космически за руската действителност суми цари хаос, бюрокрация, корупция и пълен набор от хитри уловки компенсацията да не бъде изплатена или забавена за неопределено време.
Много често близките на загиналите получават и много по-малко от обещаното.
Причните са както следва:
- проблеми с документите (40% от случаите): невъзможност да се получи необходимия документ, например сертификатът „не се дава на ръка“, „формулярите са свършили“ или документът „пътува“ от една инстанция, но никога не пристига в другата;
- няма го в списъците (30% от случаите): в даден момент участник във войната може да открие, че не е в списъците за плащания, или не е вписан в войсковата единицата, или самата единица не фигурира в списъка на воюващите, докато всъщност участва във военни действия на територията на Украйна. Това лишава военните от дневни и бойни надбавки, които съставляват по-голямата част от заплатата на военните (без тях, според оплакванията, войници получават едва 30-40 хиляди рубли на месец т.е. по $300-$400 на месец);
- „по грешка“ военният се води в самоотлъчка (10% от случаите), което автоматично, дори и загинал означава нулеви компенсации;
- „не се числи към загиналите“ (10% от случаите). В тези случаи трупът на военния не е разпознат или не е отбелязан като изчезнал. Много често роднините са принудени да водят собствени разследвания за да докажат нечия гибел или изчезване въпреки, че има свидетели на смъртта. Военното командаване често не бърза с обмен на трупове на загинали с Украйна именно за да забави разпознаването и изплащането на компенсации.
Източник: https://novayagazeta.eu/articles/2023/08/03/gonki-na-grobovykh
