Неочакваните събития от изминалите дни в Сирия изправиха Путин пред лоши и по-лоши варианти за реакция от страна на Русия. На практика пробивът на сирийските бунтовници при град Алепо има значението на отваряне на втори фронт за Русия.
Войната в Сирия започва през 2011 година, когато големи маси обедняло от сушата селско сунитско население въстава срещу богатите градски елити, които, както и Асад основно принадлежат към алавитската секта в Исляма.
Първоначално, преди да се намесят множество външни сили, конфликтът е на религиозна основа. През 2015 година Асад е на ръба на поражението, когато се намесва Русия и чрез масирани авиационни удари обръща хода на войната. Турция също има роля в конфликта, държейки сирийски територии по границата (нещо като сирийски ДНР и ЛНР) – от тези територии тръгва и настъплението към град Алепо.
Армията на Асад е слаба и за момента търпи поражение. Асад винаги е разчитал на военните и авиацията на Русия и на бойци на „Хизбула“. В момента Русия е изтеглила голямата част от контингента си, за да го хвърли в месомелачката в Украйна, а „Хизбула“ е разбита и изтощена от войната с Израел.
Асад е на посещение в Москва, за да моли спешно за войски и оръжие. На всичкото отгоре той е довел и семейството си, защото с тези темпове след седмица е възможно и столицата Дамаск да е под контрола на бунтовниците.
Всички тези събития изправят Путин пред тежка дилема.
От една страна Сирия е символ на завръщането на Русия като велика сила на картата на света и източник на величествен PR. Руската военноморска база в Сирия също е от голямо значение като разузнавателен център и руско присъствие в Средиземно море.
Путин няма вариант да напусне Сирия. Напускането на Сирия би било репутационен кошмар и реална загуба.
От друга страна, точно в момента Русия няма възможност да отдели военна сила и да рискува настъплението в Украйна. В Сирия са нужни сериозни съединения от няколко десетки хиляди военни. Отделно, бързото прехвърляне на толкова много хора и техника за изтощената от войната руска армия би било голямо предизвикателство.
На Путин ще се наложи да избира измежду много, много важната Сирия и супер, супер важната Украйна и със сигурност, и двете няма да могат да бъдат спасени.
Защо има основания да се подозира, че капанът в Сирия е сътворен от Ердоган и Тръмп?
На срещата на Г20 преди седмица в Рио Ердоган предлага замразяване на конфликта в Украйна при изпълними за Русия условия. Путин демонстративно не проявява интерес – т.е. Русия е в настъпление, громим „нацистите“ и ние ще решим, кога да спрем.
Следва среща на Ердоган с Тръмп и резултатите в Сирия са такива, каквито са.
Планът на Тръмп за Украйна е много подобен на това, което предлага и Ердоган – замразяване на конфликта.
Путин, на вълната на военни успехи отказва с добро да седне на масата на преговорите и вероятно Ердоган и Тръмп са измислили начин как да го накарат. Допълнителен бонус е и постигане на геополитическите цели на Турция в региона.
Целта на Тръмп е огънят в Украйна да бъде прекратен преди 20 януари 2025 година.
Източник: