Една картина говори повече от 1000 думи.
Лекотата и презрението, с което се жертват хиляди войници на ден от руското военно командване поразява въображението. За обикновен човек е трудно да осъзнае какво стои зад 10, 30, 100 или 1000 убити военни на ден. Десетки хиляди за няколко месеца или 100 хиляди за две години? И още десетки хиляди останали без крака, ръце или превърнати в инвалиди до живот.
Изобщо възможно ли е десетки и десетки руснаци на ден безропотно да щурмуват една украинска позиция? Вълна след вълна с идеята да бъдат убити 100 и накрая 2-ма да се „закрепят“ в някое мазе или изоставен окоп.
Какви са тези руски „мясни“/самоубийствени атаки? Атаките, с които беше постигнат най-големия руски успех след Бахмут – превземането на Авдеевка. Микроскопичен град в рамките на 1000 км фронт, за който с лекота бяха жертвани 20 хиляди руснаци. Само и само да има някакъв „успех“ преди имитацията на президентски избори в Русия.
За сравнение СССР губи 15 хиляди военни в Афганистан за 10 години война.
Предлагаме ви един поглед на една такава атака в покрайнините на Авдеевка. Около 6-7 руски „асвабадители“ са стоварени от БТР, който веднага обръща и се отдалечава на скорост. Малко по-късно БТР-а е поразен. Руснаците започват да водят бой. Съвсем спокойно приближава украинско „Брадли“ (бронирана машина на пехотата) и с едрокалибрена картечница разстрелва от упор руските военни. Оказва се, че руснаците са стоварени без никаква поддръжка от бойна машина, артилерия и дори без елементарно РПГ, с което да противодействат на бронирана техника.
Очевидно в руската армия РПГ-то или бойната машина са много по-скъпи от живота на войниците.
В този дух е и коментар от руски военкор по-долу:
Хронология на събитията в няколко кадъра.
БТР-а лети през полето натоварен с „асвабадители“:
Следва разтоварване на пушечното месо:
БТР-а е поразен по пътя на обратно за нова порция пушечно месо:
На бавен ход пристига украинското „Брадли“ и открива огън от упор:
Равносметката.
Пълното видео на атаката е тук:
