Преглед на руските оръжейни системи без аналог 2011-2021 година. Втора част.

Тук вижте ПЪРВА ЧАСТ.

Този материал се различава от хилядите други посветени на руската военна технология по това, че не съдържа никакви технически данни или сравнения със западни аналози (или разсъждения за липсата на такива).

Публикацията съдържа просто препратки и цитати от официални руски медии проследяващи развитието на проекти предмет на гордост за руската армия и ВПК. Оръжейни системи, в които са вложени десетки и стотици милиарди рубли и са „витрината“ на руската бойна мощ.

„Ил-112В“

„Ил-112В“ е стара и многострадална разработка за лек военен транспортен самолет. Разбираемо е, че идея-фикс на руското военно и политическо ръководство е веднъж завинаги да се спре експлоатацията на остарелия парк съветски бойни машини. Русия трябва да започне да произвежда собствени оръжейни системи, в които са вложени върхови технологии и постижения. В областта на военния авиотранспорт е дошло време за подмяна на морално остарелите „Ил-26“ и „Ил-24“.

Разглеждани са два варианта за нова машина базирана или на „Ан-140“ или да се разработи „Ил-112В“.

Разработката на „Ил-112В“ започва в началото на 90-те и е преустановена през август 2010 година. Само 4 години по-късно за проекта отново се отпуска финансиране и разработката продължава.

https://vpk.name/news/102597_razrabotka_transportnika_il-112v_vozobnovitsya_v_2014_godu.html

Плановете са амбициозни и за проекта са отделени над 8 млрд. рубли.
Обявените намерения са, че през 2017 година самолета ще влезе в серийно производство, а в следващите години ще бъдат доставени до 60 броя – за армията доставките ще започнат през 2018 година.
Следва типичното за руските военни проекти охлаждане на оптимизма и през февруари 2015 година нова информация гласи, че опитно-конструкторските работи по „Ил-112В“ ще приключат през 2020 година.

https://lenta.ru/news/2015/02/19/il112b/

Обещаните към онзи момент 60 машини няма да бъдат доставени. Дори започва да се говори, че бройките ще бъдат съкратени поради проблеми с мощността на двигателите.

През октомври 2016 година Юрий Борисов – зам. министър на отбраната съобщава, че първият полет на „Ил-112В“ ще се състои не по-рано от 1 юли 2017 година. Това обещание не е спазено за пореден път. Първият полет така и не е извършен в посочения срок.

През август 2017 година Дмитрий Рогозин, по онова време вице-премиер отговарящ за ВПК на Русия уверява, че всички подготвителни работи свързани с началото на изпитанията на „Ил-112В“ са завършени.
Към март 2019 година става ясно, че нещата не вървят съвсем добре.

Главния конструктор на конструкторското бюро „Илюшин“ – Николай Таликов заявява, че създаденият прототип на „Ил-112В“ не отговаря на тактико-техническото задание. В тази връзка е взето решение да бъде отстранен генералният директор на заводите „Илюшин“. По една „случайност“ той се казва Алексей Рогозин. И не, това не е съвпадение на фамилии – това е синът на известния си баща – Дмитрий Рогозин, който към днешна дата руши както може руската космическа програма.

През тази същата 2019 година, все пак първият полет е извършен. Първият полет не минава гладко – отказва автоматиката, но без фатални последствия.

Този проект би имал относително щастлив край, макар и след повече от десетилетие разработка, ако не се беше случило непоправимото – на 17 август 2021 година единственият построен опитен образец „Ил-112В“ се разбива в земята и отнася животите на 3-членния екипаж. Катастрофата е предизвикана от неизправност в десния двигател, която предизвиква пожар и отказ на десния елерон.

Появата на първият, изцяло руски, лек военно-транспортен самолет остава в бъдещето.

Ракетата „Булава“

Конструирането на ракетни комплекси за разнообразни военни цели е приоритетна област за руския ВПК. Надеждата е, че по този начин ще бъде парирано изоставането от западните военни технологии – ракетите се явяват основен инструмент за сдържане. Любим аргумент на руската пропаганда е, че например колкото и мощни и технологично съвършени да са американските самолетоносачи – „една ракета е достатъчна“ и т.н.

Ракетата „Булава“ е базирана на руските атомни подводници. Ракетата е способна да носи до 10 маневриращи бойни ядрени глави, които могат да се насочват на разстояние до 8000 километра и да променят височината и курса по време на полет. Всяка глава е с мощност 100-150 килотона.
Ракетата е приета на въоръжение през 2012 година. През следващата 2013 година Шойгу се разпорежда да бъдат прекратени изпитанията на „Булава“ от атомните подводници „Александр Невский“ и „Владимир Мономах“ поради авария при изстрелването на една от ракетите.

Вероятно гложден от съмнения, Шойгу разпорежда 5 допълнителни, контролирани изстрелвания с оглед проверка и доказване на зададените тактико-технически показатели. Към края на годината изпитанията на „Булава“ за замразени – за това съобщава за РИА „Новости“ адмирал Дмитрий Черков – Главнокомандващ ВМФ на Русия. Очевидно е, че съмненията за съществени отклонения от зададените параметри се потвърждават.

Следващите изпитания се провеждат през ноември 2015 година и са приети за успешни с една подробност – анонимен източник на lenta.ru разказва, че една от ракетите не е поразила целите поради повреда получена при старта.

Ситуацията се повтаря и през септември 2016 година, когато едната от двете изстреляни ракети просто се самоунищожава във въздуха. Свръх-оръжие на свръх-държава, но с една „дребна“ подробност – вероятността за поразяване на целта е едва 50%.

https://riafan.ru/559040-raketa-bulava-zapushchennaya-s-yuriya-dolgorukogo-samolikvidirovalas-v-vozduhe

През декември 2018 година най-сетне е открит виновника за неудачите с руските ядрени ракети. Досетихте ли се? Естествено, че това е Украйна! Голямото количество провалени изпитания на ракетата Р-30 „Булава“ се дължи на несъвършенства в руските средства за измерване на траекторията, а част от оборудването за тези средства е било произведено от Украйна. За това пише Игор Гладков, доктор на техническите науки и член-кореспондент на Руската космическа академия.

https://riafan.ru/1131681-v-delo-vmeshalas-politika-ekspert-rasskazal-kak-ukraina-meshala-ispytaniyam-bulavy

През 2019 година „Булава“ вече е на въоръжение цели 7 години, но експертите започват да пишат за сериозни проблеми с ракетата. Най-същественият е точността. Т.е. ракетата не е подходяща за нанасяне на изпреварващ, първи удар – ако целите не бъдат поразени на 100%, то противника ще има достатъчно средства за да отговори на удара с унищожителна мощ.

Най-накрая, през 2020 година са проведени първите успешни изпитания с ракетата „Булава“.

Ракетата „Сармат“

Всъщност, защо да се хабят усилия за „Булава“, когато разполагаме със „Сармат“. Чудо на чудесата, свръх-оръжие, което ще постави на колене целия свят!

За „Сармат“ говори самият Владимир Путин през 2018 година, по време на известното си обръщение към Федералното събрания. Тогава Путин прожектира и мулть-филмчето, в което ядрени бойни глави валят над Флорида – това е ракетата „Сармат“. „Сармат“ ще бъде ракетата, която ще е способна да преодолее американският противоракетен щит и ще възстанови равновесието на силите.

Една подробност – „Сармат“ все още не е изцяло завършена. Въпреки съобщенията на руските СМИ, че „Сармат“ е била практически готова още през 2016 година – до момента няма проведени успешни изпитания.
През 2017 година са проведени единствено изпитания за проверка на способността на заряда да изтласка макет на ракетата от пусковата шахта.

Междувременно, през годините валят обещания, декларират се пускови срокове и се усвояват милиарди рубли от множество „правилни“ частни компании.

И въпреки, че проекта „Сармат“ не е завършен, не са проведени изпитания и тактико-техническите данни не са потвърдени – ракетата ще поеме бойно дежурство. Как и защо?

При последният обмен на данни между Русия и САЩ, в състава на руските ядрени сили все още влизат 46 тежки ракети Р-36М „Воевода“ с 10 бойни ядрени глави всяка. Това е 1/3 от ядреният потенциал на Русия. Тези ракети са били произведени в съветският Днепропетровск, Украйна и тяхното по-нататъшно използване става рисковано. Техният експлоатационен срок е бил 15 години и отдавна е изтекъл. Производството на този тип ракети е прекратено. Експлоатационният срок е бил удължаван веднъж, но е изтекъл окончателно през 2014 година.

Това е причината проекта „Сармат“ да бъде толкова критичен за съхраняване на баланса – тези нови ракети трябва да заменят остарелите комплекси „Воевода“. Въпреки многото неизвестни около постигането на очакваните тактико-технически параметри, ракетата „Сармат“ поема бойно дежурство през 2018 година. Приемането на въоръжение е отложено за след провеждането на 100% успешни тестове.

https://iz.ru/1217323/2021-09-04/rogozin-zaiavil-o-skorom-nachale-letnykh-ispytanii-rakety-sarmat

Последните новини са, че летните изпитания на „Сармат“ трябва да започнат през третото тримесечие на 2021 година и ракетата да бъде приета на въоръжение през 2022 година. Строеж на специален полигон за тези изпитания е започнал в началото на 2021 година в Красноярския край.

БЖРК „Баргузин“

Това е по-скоро комедиен проект обявен с огромен апломб. Как ви се струва влак, който визуално напомня на електричка от Подмосковието, но с ракети? Това е влак с ядрени ракети „Баргузин“. На военен език Боен Железопътен Ракетен Комплекс (БЖРК). Проекта е обявен в края на 2014 година. Новият БЖРК „Баргузин“ е трябвало да замени съветския БЖРК „Молодец“ – изведен от експлоатация през 2005 година по договора START 2.

Влака е трябвало да потегли в края на 2018 година, но по традиция нещата не потръгват на добре. През 2017 година проекта е прекратен.

Проект 23560 „Лидер“

23560 „Лидер“ е проект за атомен есминец (ескадрен миноносец), който е трябвало да демонстрира величието на Русия по море. Пред Русия все още стои големият проблем с военните кораби на флота от съветско време – а практически повечето кораби са точно такива.

През 2013 година са обявени плановете за конструиране на принципно нов атомен есминец от серията „Лидер“ и производството на цели 12 бройки. Очакванията са били първият образец да бъде построен през 2017 година в Петербург. Естествено, нищо такова не се случва.

През 2020 година става ясно, че проекта изисква огромни средства, тактико-техническите характеристики на проекта са направо жалки и не съответстват на съвременните стандарти. През април 2021 година официално става известно, че проекта няма да бъде доведен до край.

За два броя есминци „Лидер“ се е очаквало да бъдат похарчени 200 млрд. рубли. Какви средства са били похарчени за този проект до прекратяването му е военна тайна.

Край на ВТОРА ЧАСТ.

Тук вижте ПЪРВА ЧАСТ.

Източник: https://youtu.be/6nEZfa_jUUE