През последната една година Русия напредва в Украйна, но с микроскопични темпове и с цената на огромни жертви в жива сила и бойна техника. Териториално Русия е добавила около 500 кв. км. за последните 12 месеца, което е нищо за мащабите на Украйна. Едновременно с това се разкриват доказателства за безпрецедентни загуби, с цената на които са взети сравнително малки населени места като например Бахмут (20 хил. убити) или Авдеевка (16 хил. убити). Не по-малко катастрофални са загубите и при новата атака към Харков – около 4000 убити до момента.
За сравнение СССР губи 20 хил. военни в Афганистан за почти 10 години война.
Очевидно е, че при руската тактика на „мясни“ щурмове и водене на война без оглед на жертвите ще са необходими още стотици хиляди и милиони, които да оставят костите си в Украйна.
Въпросът е дали Путин разполага наистина с такъв ресурс? Първосигналния отговор е – да! Но дали наистина е така?
Русия разполага с 140 млн. население и всеобщото мнение е, че Путин може да мобилизира до безкрай. Всъщност това не е така.
Според данните на руската статистика мъжете межди 20 и 40 години са едва 20 милиона. Това е най-способната да води война (особено настъпателна) част от населението. Мъжете над 40 години прогресивно започват да боледуват (особено с начина на живот и алкохолизма на руския мужик) и да губят физически способности за дълги натоварвания и лишения.
25% от горната група са заети в множеството репресивни, военни и военно-промишлени структури, които Путин наплоди в Русия през последните 20 години и не подлежат на мобилизация. В самата военна промишленост и сега има остър недостиг на хора – например, според вицепремиера Мантуров (негово изказване на петербургския икономически форум) става въпрос за недостиг на 160 хил. работници само във ВПК към 2024.
В останалите сектори на икономиката положението е същото или по-лошо защото малко отрасли могат да се конкурират с ВПК по заплати.
Голяма част от тези 2 млн. които напуснаха Русия след 2022 също принадлежат към тази група.
Военното министерство на Русия признава за около 1 млн. които не подлежат на частична мобилизация поради заеманите от тях важни за икономиката или управлението длъжности.
Отделно, около 22% от подлежащите на мобилизация се признават от самото руско министерство на отбраната за негодни за носене на военна служба.
Друг проблем е, че руските войници масово бягат от фронта в Украйна. Делата за дезертьорство, които стигат до съд са вече по 1000 на месец според Медиазона и това е само върха на айсберга.
Отчитайки всичко казано до тук може да се направи извода, че Путин разполага с не повече от 6 млн. мъже между 20 и 40 години подлежащи на мобилизация.
Това първо не е достатъчно при вихрещото се безхаберие и разхищение на човешки живот в тактиката на т.нар. „мясни“ щурмове на фронта, и второ – мобилизацията на дори 1 милион ще доведе до нови тежки сътресения в множество области на икономиката и социалния живот на Русия, които Путин категорично би избегнал.
Например – вълната от аварии в топлоподаването през зимата, когато хората живееха на 10 градуса в панелките седмици наред или постоянното прекъсване на електричеството в Южна Русия в последните дни се дължат както на остарялата инфраструктура, така и на липсата на поддръжка. Просто голяма част от по-ниско квалифицирания персонал в Русия се озова на фронта в последните 2 години и много дейности останаха без персонал.
Въпреки репресиите и тоталната пропаганда Русия на Путин не е СССР от времето на Сталин, когато гладът, студът и лишенията бяха част от нормалния живот на съветския човек.
И най-голямата разлика е в морала – днес ролите са разменени – СССР на Сталин се бореше за оцеляването си, докато в Украйна Русия е агресор и завоевател, и колкото и да се старае пропагандата това става все по-очевидно за голяма част от руснаците.
Източник:
