Руските оръжейни фейкове – торпедото „Посейдон“

Оръжие на Съдния ден. Ядрен безпилотник. Ядрено торпедо, което ще предизвика радиоактивно цунами изличаващо Ню Йорк или Лондон от лицето на земята. Това е историята, която разказва руската пропаганда изпускайки (както винаги) една дребна подробност – никакво такова торпедо не съществува.

В момента, когато Путин проси снаряди и балистични ракети от Северна Корея и войната отива към 3-тата си година руската пропаганда няма много стратегии за действие, освен да раздухва митове и легенди с Библейски пропорции за оръжия на Апокалипсиса, които да убедят Европа и САЩ, че друг изход освен капитулация на Украйна няма.

Диктаторите винаги са обичали да вярват в чудеса, конспирации, окултизъм, древни предания и най-вече – във Wunderwaffe (оръжия-чудо). А в руския вариант (както обича да повтаря Путин) неизменно и оръжия „без съществуващ аналог“ и „подчиняващи се на нови физични принципи“.

Идеята за супер-торпедо води началото си от времената на Сталин, когато СССР започва да разработва ядрено торпедо под названието Т-15. По онова време СССР са наясно, че изостават катастрофално както с атомните бомби така и със стратегическата авиация. (буквално са имали 4-5 броя атомни бомби, докато САЩ са били произвели вече близо 1000 и са имали флот от стотици ядрени бомбардировачи). Ядреното торпедо е трябвало бързо и на ниска цена да възстанови баланса на силите. Торпедото е трябвало да достигне целта посредством специална подводница, което в крайна сметка е било сметнато за не целесъобразно.

През 60-те в СССР има отново връщане към идеята за ядрено торпедо. По този проект работи дори и академик Сахаров. Не след дълго проекта отново е изоставен.

В днешно време проекта „Посейдон“ (стартиран през 2010) цели да достави торпедо с ядрен реактор и ядрена бойна глава до крайбрежието на противника, където ядрен взрив да предизвика цунами, което да залее брега в дълбочина 30 км и да предизвика радиоактивно замърсяване.

Към днешна дата обаче – средата на 2024 няма никакви доказателства, че торпедото съществува.

От къде обаче се появи цялата тази шумотевица около „Посейдон“?

През 2015 Путин провежда открито заседание с ВПК и Генералния щаб на ВСРФ и оператор, снимайки зад гърба на един от участниците, „съвършено случайно“ заснема лист с някакви чертежи на торпедото „Посейдон“ и надпис „Статус 6“. Всичко това контролирано изтича в медиите и предизвиква радостно оживление сред руската пропаганда. Включително обсъждане на тактики за употреба, тактико-технически данни и т.н. Торпедото отново е трябвало да има собствена лодка-носител, мощност 1000 мегатона и да пътува на дълбочина 1000м със скорост 200 км/ч. В крайна сметка заявените ТТД започват прогресивно да се „влошават“ и по руските канали започва да се говори за 2 мегатона (мощност, която също не е за пренебрегване) и скорост до 100 км/ч.

За носител на това торпедо се е планирало построяването на 4 подводници – отново една подводница ще носи едно торпедо. Концепция отхвърлена още по времето на Сталин предвид глобалната и добре смазана американска система за проследяване на руски подводни лодки. До момента има построена една от тези 4 подводници – „Белгород“. Строи се и още – „Хабаровск“. „Белгород“ е минала някакви изпитания, но пускове не са били засечени.

Една голяма въпросителна е и ядрения реактор разработван за торпедото. Това трябва да е реактор с метал в течно състояние за вътрешния контур. Тази концепция е тествана с опитни образци за подводници, но изоставена още във времената на СССР. Подобни реактори въпреки преимуществата са много капризни и са отхвърлени заради честите аварии. Трудно е да се вярва, че днешна Русия с посредствения си технологичен и научен потенциал е способна на толкова технически сложна разработка.

Едно от нещата, които руската пропаганда приема за даденост е, че ядрен взрив ще предизвика цунами. Звучи логично, но човечеството все още не е овладяло силите предизвикващи цунамита. САЩ и Франция провеждат през 50-те серия подводни ядрени взривове (23 само на атола Бикини например), но никакво цунами никога не е наблюдавано.

Към днешна дата единственото доказателство за съществуването на торпедото е разпространено “мътно” видео от процеса на производство:

Експерти отбелязват във връзка с видеото, че по едно нормално торпедо има множество клапани, люкове, а бойната глава е предвидено да може да се монтира и демонтира – неща които отсъстват на изделието. Също така на изделието от видеото липсва и люк за достъп и обслужване на ядрения реактор, което навежда на мисълта, че иде реч за обикновен макет за изпитания и пропаганда.

Източник: