Руското оръжие се дели на няколко категории – от сполучливи и работещи изделия (Су-34, дрона „Ланцет“) до абсолютни фейкове.
В този спектър, втората категория са работещи оръжейни системи в серийно производство, но за които заявените характеристики не са постигнати или системите се оказват неприложими и безсмислени. Такъв пример е БМП-3 – машина на пехотата с въоръжение съперничещо си с танковете, но с почти отсъстваща броня бидейки лесна плячка за дронове и всякакви по-едрокалибрени системи.
Третата категория съществуват само като опитни образци, които не са в серийно производство. Например танка „Армата“ е оръжейна система, която се оказа твърде скъпа за ВСРФ и към 2018-2019 руското командване предпочете да насочи бюджета към модернизация на стари съветски танкове Т-72. В момента „Армата“ е просто любима дъвка на пропагандата с едва 20-ина произведени бройки. Танка „Армата“ така и не е забелязан вече 3-та година и във войната срещу Украйна.
Последната група от спектъра са абсолютните фейкове като например многоцелевия изтребител 5-то поколение Су-75.
Су-75 „Checkmate“ беше представен на публиката през 2021 година с грандиозно шоу на изложението МАКС-2021. Руската пропаганда изпадна в несвяст от „грандиозния“ интерес към самолета и „удивлението“ на западните експерти.
За експертите интереса се заключваше основно в поразителното сходство между Су-75 и X-35. X-35 беше прототип на Lockheed Martin за разработката на F-35. В процедурата за възлагане на F-35 се състезават Boeing с X-32 и Lockheed Martin с X-35.
Су-75 е замислен като незабележим за радарите, многофункционален изтребител 5-то поколение, предназначен основно за експорт към не-особено богати държави. Предполагаема базова цена $25 млн. По характеристики самолета трябва да се приближава до американския си аналог F-35. (поне веднъж Русия си позволява да разработва оръжие, което не е „без аналог“ и не е базирано на „нови физични принципи“ както обича да разказва Путин)
„Малката“ подробност, която руската пропаганда пропуска е, че докато F-35 е произведен вече в над 1000 бройки и фабриките са претрупани с поръчки от цял свят, то Су-75 съществува само като макет в естествени размери. Летящ прототип е предвиден да се произведе едва през 2025 година. Хубаво е да се знае, че първоначално за 2025 година беше предвидено Су-75 да влезе в серийно производство.
Друга особеност на проекта, който също предизвика „интереса“ на експертите е начина на финансиране. ОКБ „Сухой“ започва проекта по своя инициатива, с извънбюджетни средства, а успешния завършек ще зависи от предварителните, предплатени поръчки, които бюрото ще набере в процеса на разработка!!?
Това е подход използван от стартъпите и непознат в света на върховите военни технологии. Предварително е ясно, че тази машина няма да бъде купувана от Япония, Австралия, Европа, Саудитска арабия и подобни, а е предложение към страни от Третия свят. Сравнително бедни страни, от които се очаква да инвестират по половин и един милиард долара без ясен краен резултат.
Китай има собствени разработки в напреднал стадии и няма да се яви потенциален клиент.
Друга „подробност“ е, че дори и F-35 не е усилие на една единствена държава, а мултинационална разработка. След агресията срещу Украйна Русия няма на кой друг да разчита – може би с изключение на „високотехнологични“ държави като Иран или Северна Корея.
Още един проблем пред проекта е двигателя, който също трябва да е 5-то поколение. Предполага се, че Русия разполага с такъв (АЛ-41-Ф1), но това е дигател, който не е влязъл в серийно производство. Самите Су-57 летят с двигатели 4-то поколение. Все едно да сложиш на „Tesla“ двигател от „Жигула“ и да се радваш като дете на резултата.
Отворен остава и въпроса с електрониката и високотехнологичните композитни материали използвани в самолетите 5-то поколение.
Русия е доказала, че не се справя с производството на електроника. Сложни композитни материали пък Русия никога не е произвеждала и е разчитала на внос от Запада. Към това прибавяме и санкциите, под които Русия попадна след агресията срещу Украйна.
Само като пример – Иран е от десетилетия под санкции и успешно се е научил да ги заобикаля, но с едно „но“! Иран така и не се научи да произвежда самолети дори и 4-то базово поколение – образци от 70-те години на 20 век. Само да припомним факта, че иранския президент загина в катастрофа с американски хеликоптер модел от Виетнамската война.
Китай няма желание да се кооперира и няма да споделя технологии за самолети 5-то поколение с Русия.
Индия също няма желание да участва или финансира предвид на неясния краен резултат и срокове, които непрекъснато се местят в бъдещето.
Други достатъчно глупави инвеститори в проекта Су-75 за момента на хоризонта няма.
По всичко личи, че Су-75 ще си остане просто макет и фейсбук-анимация по групите за Z-патреоте. Част от митовете и легендите за „могучая“ и „непобедимая“, които се раздуват от руската пропаганда по света и у нас. Поредното руско супероръжие, от което трябва да треперим, и в крайна сметка да разберем, че най-добре е доброволно да се предадем и преклоним глава пред Путин.
Източник:
