събота, декември 10, 2022
spot_img
More

    ПОСЛЕДНИ

    Преглед на руските оръжейни системи без аналог 2011-2021 година. Първа част.

    Този материал се различава от хилядите други посветени на руската военна технология по това, че не съдържа никакви технически данни или сравнения със западни аналози (или разсъждения за липсата на такива).

    Публикацията съдържа просто препратки и цитати от официални руски медии проследяващи развитието на проекти предмет на гордост за руската армия и ВПК. Оръжейни системи, в които са вложени десетки и стотици милиарди рубли и са „витрината“ на руската бойна мощ. Проекти като „Су-57“ или танка „Армата“, ракетата „Циркон“ и някои други.

    „Адмирал Кузнецов“

    „Адмирал Кузнецов“ е тежък крайцер-авионосец. Той стана известен по цял свят, но не със своите бойни характеристики, а с гъстите кълба черен дим излизащи от неговите комини – нещо невиждано от по-новите поколения и позабравено от по-старите.

    Корабът е построен във времената на СССР и пуснат на вода през 1985 година. В последните години авионосеца се превръща в истински проблем за руския ВМФ. Всичко започва с решението кораба да бъде изпратен в Сирия и така, да стане изключително популярен в цял свят. Преди този момент, не много хора бяха чували за този плавателен съд. Една подробност – „Адмирал Кузнецов“ се отправя за Сирия веднага след ремонт завършен през 2015 година. Ремонта продължил 3 месеца и вероятно в Министерството на отбраната са си мислели, че за толкова време кораба ще бъде като нов. Преминавайки през Ламанша, руският авионосец успява да засенчи дори и един много известен Исландски вулкан с непроизносимо име.

    Достигайки до Средиземно море, „Адмирал Кузнецов“ успява да загуби един „МиГ-29“. Оказва се, че самолета е бил „изпуснат“ от „временно не работещата“ палубна спирачна система при кацане. Малко след това, Министерството на отбраната потвърждава и за загубата на още един самолет от ескадрилата на авионосеца – този път „Су-33“.

    В резултат на всичко това е взето ново решение за ремонт. Стойността на ремонта се изчислява на 50 милиарда рубли. През 2018 година сумата нараства до 60 милиарда.

    През октомври 2018 „Адмирал Кузнецов“ се размина за малко да отиде на дъното, когато плаващият док ПД-50 потъна, а един от ремонтните кранове се сгромоляса и проби палубата на кораба. Загиват 4 човека, а един изчезва безследно.

    В допълнение, през декември 2019 година „Адмирал Кузнецов“ за малко не изгоря в авария, последвана от пожар.

    Ремонта на авионосеца Адмирал Кузнецов
    Ремонта на авионосеца „Адмирал Кузнецов“

    В крайна сметка, поне по текущи оценки ВМФ на Русия ще си получи обратно легендарният авионосец най-рано някъде през 2024 година. Това е чудесно съвпадение с президентските избори и ще бъде един ценен подарък за Путин.

    Армейски пистолет „Стриж“

    В края на 2012 година, Рогозин, който тогава е вице-премиер по отбранителната промишленост решава да се „застреля в крака“ (както само той го може) и заявява, че новият армейски пистолет „Стриж“ ще замени Макаров и ще бъде приет на въоръжение в руската армия в близките месеци. По неговите думи „Стриж“ превъзхожда дори австрийския „Глог“.

    Руски пистолет "Стриж"
    Руски пистолет „Стриж“

    На 28 октомври 2014 година Дмитрий Семизоров – генерален директор на Централния научно-изследователски институт за точно машиностроене огласява новината, че „Стриж“ се е провалил още на първите армейски изпитания започнали през 2013 година и няма да бъде приет на въоръжение.

    След 2014-та за този пистолет нищо повече не се чува.

    Изтребител „Су-57“

    Руски изтребител Су-57
    Руски изтребител Су-57

    Гордост и надежда за руските ВВС. Самолет от 5-то поколение „без аналог“. Превъзхождащ всичките там американски Раптори и други. Всички искаха да имат този изтребител и на изложенията го заглеждаше дори и Ердоган. „- На света няма по-добър изтребител!“, както обичаше да казва самият Путин.

    „Су-57“ трябваше да осигури въздушното превъзходство на Русия и да донесе огромни приходи за руския ВПК.

     „Су-57“ се издига във въздуха за първи път на 29 януари 2010 година. 1 година по-късно на авио-изложението МАКС-2011 се случва нещо неприятно. При демонстрационен полет аварират двигателите на самолета и сработва системата за безопасност. Отварят се парашутите и самолета остава на пистата. Следват и още няколко инцидента – включително и загубата в катастрофа на първата произведена серийна бройка. Буквално в последният етап тестове преди предаването на машината на руските ВВС.

    Су-57 авария при излитане на изложението МАКС-2011
    Су-57 авария при излитане на изложението МАКС-2011

    Това обаче не е в центъра на дискусията. Основният спор се води около характеристиките на „Су-57“ и дали наистина е 5-то поколение или не? Подобни съмнения изпитват дори и приятелски настроени партньори на Русия. Китайски експерти наричат самолета 4+++ поколение, но не и 5-то.

    Друга сага се развива около участието на Индия в проекта. Индия дори финансира проекта с намерението по-късно на негова база да разработи собствен изтребител 5-то поколение. През 2012 година ВВС на Индия планират да закупят „Су-57“ на цена от $100 млн. за бройка. През април 2018 година Индия окончателно се оттегля от проекта поради значителното забавяне, голямото увеличение в цената и съмнение в техническите възможности на машината.

    Окончателно през 2020 индийците заявяват, че този проект не е предмет на интерес от тяхна страна поради моралното остаряване на двигателите заложени в проекта.

    Големият проблем на „Су-57“ е, че проекта се точи 10 години и това, което тогава е изглеждало като иновация – сега вече се счита за нормално. Всички външни партньори на Русия са се отказали от покупка или участие в проекта. Въпреки това, руската пропаганда продължава да хвали и превъзнася „Су-57“, чието серийно производство върви изключително мудно (към 2021 се поризвеждат по няколко бройки годишно), а ВВС на Русия разполагат едва с 10-15 бройки. За сравненение, ВВС на САЩ имат на бойно дежурство близо 300 машини 5-то поколение F-35 и F-22.

    Изход от деликатната ситуация се търси в лансирането на олекотена и по-евтина версия с един двигател – „Су-75“-Шахмат. Новата разработка веднага стана любима на Путин, самолета се демонстрира на авио-изложението в Дубай 2021, но до поръчки не се стигна. Демонстрационни полети в Дубай нямаше, което показва, че машината все още е в ранен етап на тестовете на авиониката.

    Руски изтребител "Су-75"
    Руски изтребител „Су-75“

    Бойни роботи

    Армейските роботи са любима тема за руския военен министър Сергей Шойгу. Шойгу е вторият човек в Русия след Путин и е отговорен за въоръжените сили. Въпреки това, има някои свои специфични виждания и роботите са част от тях. Научната фантастика от много десетилетия изследва темата – роботи спасители, бойни роботи, роботи-изследователи. Шойгу също обича да фантазира по темата. Но едно са мечтите, а друго е реалността и неспособността на руският ВПК да произведе нещо полезно и работещо.

    Увлечението по темата за Шойгу започва през далечната 2005 година, когато той, в качеството му на министър на извънредните ситуации предлага роботи да поемат спасителни мисии в опасни зони. Дори в Подмосковието се открива робо-технически изследователски институт в рамките на министерството.

    Нищо не се случва до 2013 година, когато вече като военен министър Шойгу не заговаря отново за роботи. „Руските безпилотни въздушни летателни апарати, наземните роботизирани комплекси, автономните подводни плавателни апарати отстъпват по много тактико-технически показатели на западните аналози“ – това са думи на Шойгу. Министърът посочва и много слабости в сроковете и качеството на доставките. Изоставане в технологиите, слабости в организацията на предприятията-доставчици и липсата на квалифициран персонал.

    През 2014 година Шойгу вече се готви да създаде първата рота от руски бойни роботи. По думите на Алек Марцянов, в руските въоръжени сили се създават войскови структури от бойни роботи, формира се командване и щат. Алек Марцянов е член на Военно-промишлената комисия към министерството и думите му са предадени от Интерфакс. По неговите думи подобни роти ще влязат в състава на всеки един военен окръг.

    Към 2021 (освен ако не са дълбоко засекретени) за роти от руски бойни роботи все още никой не е чувал или виждал.

    Все пак, през 2019 се появяват съобщения за постъпването на въоръжение в руската армия на бойни роботи „Уран-9“. Година по-рано се появяват и съобщения за установени редица недостатъци на „Уран-9“ при използването им в реални бойни действия в Сирия. Несъвършенствата са в управлението, маневреността, огневата мощ, както и в разузнавателните и наблюдателни способности. Практически във всичко. Нищо общо с обещанията и очакванията създадени от Шойгу.

    Въпреки всичко Шойгу продължава с фантазиите и тази година вече разказва за създадени бойни роботи с изкуствен интелект – каквото и да значи това на фона на „Уран-9“, който само преди 3 години не се е справил дори и управляван от човек-оператор.

    Руски боен робот "Уран-9"
    Руски боен робот „Уран-9“

    Хиперзвуковата ракета „Циркон“

    Всички си спомняме мулть-филмчетата, които Путин обича да показва, и на които руски ядрени бойни глави валят над Флорида.

    Хиперзвуковото оръжие „Циркон“, срещу което „няма защита“, и което „няма аналог“ трябва да накара целият свят да трепери от ужас и да коленичи пред величието на Русия. Всичко това, поне на хартия трябва да е истина. Ракетата трябва да има обсег 1000 километра, да лети със свръх-звукова скорост и да е достатъчно точна. Трябва да отбележим, че ако един от тези три показателя не се постигне, то целият проект може да бъде сметнат за провал. Ракетата естествено може да поразява всякакви обекти, но най-важната цел са американските самолетоносачи. Много държави разработват подобни свръх-звукови ракети, като към 2021 година САЩ провеждат успешни изпитания на ракета със скорост 6 МАХ и съответната точност на попадението.

    През 2016 година ТАСС, позовавайки се на източници от ВПК съобщи, че „Циркон“ ще постъпи в серийно производство през 2018 година. През 2017 година Министерството на отбраната оповести срокове цели 8 години в бъдещето. През 2017 година САЩ и Австралия вече осъществяват първи успешни изпитания на свръхзвукови ракети.

    През 2020 година и Русия провежда успешни изпитания на „Циркон“, но той се оказва доста неточен. И това е голям проблем. Има сериозни съмнения, че Русия разполага с необходимата технология и комуникации, които са необходими да се управлява тяло обвито в облак плазма. Плазмата прави невъзможна комуникация базирана на електромагнитни вълни.

    Изпитания на свръхзвукова ракета "Циркон"
    Изпитания на свръхзвукова ракета „Циркон“

    Точното прицелване и водене на ракетата „Циркон“ изисква развити средства за морско, въздушно и космическо разузнаване и указване на цели. Дадена цел в район от оперативен интерес в Световния океан може да бъде сканирана от четворката спътници „Лиана“ (система, която от своя страна също не е напълно завършена и изведена в орбита) едва два пъти в денонощие с продължителност на сеанса от 69 минути.

    https://iz.ru/1133265/anton-lavrov/dotianulas-do-kosmosa-zavershaetsia-sozdanie-sistemy-razvedki-liana

    Последните новини от анонимни източници са, че „Циркон“ ще влезе в серийно производство за ВМФ в края на 2021, но изпитанията ще продължат паралелно?! Няма яснота дали проблемите с точността са решени успешно.

    https://iz.ru/1256038/2021-11-27/v-podmoskove-nachali-izgotavlivat-seriiu-raket-tcirkon-dlia-vmf-rossii

    Очакванията са, че с тази ракета ще бъде въоръжен и атомният крайцер „Адмирал Нахимов“, който е в ремонт с Библейски пропорции от 2013 година насам и се очаква да бъде предаден на ВМФ през 2023 година. За период от 10 години, в който тече ремонта на „Адмирал Нахимов“ други държави са в състояние да произведат 10-15 чисто нови крайцера от този клас.

    Танк Т-14 „Армата“

    Руски танк Т-14 "Армата"
    Руски танк Т-14 „Армата“

    Танка „Армата“ е любима тема за руската пропаганда – „Армата“ няма аналог, най-добрата съществуваща машина и изобщо тръгваме „на Берлин“.

    Но нещо не е съвсем както трябва. Защо танка го няма масово на въоръжение? Това, все пак е проект от 2009 година?

    Т-14 трябваше да бъде революционна машина, без аналог, която да покаже на целия свят на какво е способна Русия. Но ето го проблема – годините си минават, а танка го няма на въоръжение. През 2012 година се обещаваше, че доставките на „Армата“ за руската армия ще започнат през 2015 година. Пак през същата година, Рогозин (тогава вице-премиер отговарящ за ВПК) охлажда малко страстите и обещава първите доставки за 2017 година.

    А какви обещания валяха за новата машинна – дигитализирано оръдие, модулна платформа, роботизиран боен модул, дистанционно управление, супер-мощен двигател и т.н.

    Идва 2015-та година и вече всички очакват да видят това чудо на техниката и руската инженерна мисъл – нещото трябва да бъде показано на публиката!? Т-14 се подготвя да участва в Парада на Победата и на репетициите се случва срамна случка – двигателя на танка Т-14 „Армата“ не успява да запали и танка е изтеглен на буксир пред погледна на военния министър Шойгу.  

    Руски танк Т-14 "Армата" аварира на Червения площад при тренировки за Парада на Победата
    Руски танк Т-14 „Армата“ аварира на Червения площад при тренировки за Парада на Победата

    Окрилен от успеха, през 2015 година „Уралвагонзавод“ обещава да достави на руската армия 2300 единици Т-14 до 2020 година.

    През 2017 година апетита и очакванията вече са в съзвучие с възможностите и обещанията са за едни 100 броя до 2020 година.

    Какво се случи от тогава до днес? Края на 2021 година? Случи се това, че руската армия разполага едва с 20 бройки Т-14 на въоръжение. Новата серия обещания са, че танка ще бъде доставен в по-сериозни количества през новата 2022 година.

    Истинската причина за смешното количество Т-14 на въоръжение е цената – от порядъка на 350 милиона рубли (7.3 млн. евро) за брой. Оказва се, че за такива пари армията предпочита да модернизира Т-72, което е много по-ефективно.

    През 2020 година става ясно и още, че Т-14 не съответства на стандартите на руското Министерство на отбраната. Възникват проблеми с ходовата част, трансмисията и системата за прицел. Машината покрива изискванията за мощност, маневреност и скорост, но само ако се използва в щадящи режими. Всяко претоварване води до бързо изтощаване на ресурса и нуждата от ремонти нараства.

    Тук вижте ВТОРА ЧАСТ

    Източник: https://youtu.be/6nEZfa_jUUE

    Latest Posts

    spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

    Don't Miss