В част първа на този репортаж разказахме за злощастната гибел на руския Елън Мъск след опитите да бъде изнудван в ареста. На тази снимка е бизнесменът Евгений Чичваркин. На него му провървява повече. След сблъсък с рекетьорите с пагони, той успява да избяга в чужбина, така остава свободен и вероятно жив.
В края на 90-те години той открива магазин за мобилни телефони, отлично предусетил предстоящия бурен растеж на този бизнес. През 2006-та година бизнесът му се разраства до почти 2000 търговски обекта. Компанията “Евросеть” на Евгений Чичваркин, в своя пик достига 37% пазарен дял. По това време Чичваркин е напълно лоялен пред властта.
Както и много други бизнесмени по това време, Евгений поддържа властта и носи илюзията, че правителството ще създаде благоприятни условия за развитието на бизнеса. Просто още не е било ясно, че властта е дала време на бизнеса да натрупа “тлъстинки”, които после да присвои. Затова и Чичваркин по това време участва във форуми на “Единна Россия” и на избори публично поддържа Путин и Медведев, включително с видеообръщение в тяхна подкрепа. Разбира се, публичните демонстрации на лоялност са и способ Чичваркин да опита да защити бизнеса си.
Но защо Чичваркин да се притеснява за бизнеса си? Създава работни места, плаща големи данъци, поддържа Путин?
Проблемът е, че за властите той никога не е бил един от тях. Нямал е татко генерал от ФСБ, нямал е съдружници депутати. За генералите той е обикновен търговец, който взел че забогатял и който може да бъде “разкулачен”, т.е ограбен. Никой не би се застъпил за него и скоро след това Чичваркин се превръща в обект на интерес за хищниците в силовите структури. Както самият бизнесмен е заявявал, възниква конфликт с ръководителя на Управление “К” в МВР на Русия – Борис Мирошников (това е управлението, което се занимава с фабрикуване на съдебни дела срещу опозицията, следи социалните медии, вербува доносници и т.н. – т.е. политическата полиция на режима).
Чичваркин обвинява генерала и подчинените му в кражба на продукция. Спретват му криминално дело и изземат няколко десетки хиляди телефона. Евгений публично се обръща към Медведев (президент по онова време), емоционално разказва за крадците в пагони и моли за защита. Юристите на “Евросеть” обжалват действията на МВР и дори успяват да докажат, че са незаконни. Въпреки това компанията получава едва половината от отнетата стока. Останалите изчезват – всъщност били продадени на черния пазар, а парите влизат в джобовете на престъпниците с пагони.
Чичваркин публично критикува и се възмущава, очевидно неразбрал намека. А той е – трябва да делиш с правилните хора. Конфликтът ескалира дотам, че Чичваркин се превръща във враг на корпорацията на силоваците. Важно било непокорният бизнесмен да бъде публично наказан и така да се покаже на останалите какво се случва, когато отказваш да храниш рекетьорите в пагони. И Евгений се сдобива с криминално дело и съшити с бели конци обвинения.
Евгений разбира, че да се бориш със силовата система в Русия е невъзможно. Бива принуден да продаде фирмата си на близък до Путин олигарх на силно занижена цена и емигрира в Лондон. В Русия е обявен за издирване. След като не се връща, делото бива приключено.
В Лондон Чичваркин продължава да се занимава с бизнес. Открива магазин за висок клас вино, а после и ресторант, който даже получава звезда от Мишлен. Той отново реализира таланта си, прави пари и плаща данъци, но … в английската хазна. Вече е очевидно, че не поддържа Путин, а опозицията. Участва в протести пред посолството на Русия и помага на Навални. За връщане в родината и дума не може да става – опасенията от ново криминално преследване са напълно реални.
Убитият в затвора Пшеничний и успелият да избяга Чичваркин – това са два ярки примера за типичната съдба на талантливите бизнесмени в Русия. Ако постигнеш забележителен успех, но не желаеш да се превърнеш в дойна крава за руските чиновници и силовици, алтернативите са затвор или емиграция. В Русия е изградена система, която по същността си е държавен рекет. Путин често повтаря как страната е преодоляла тежкото наследство на 90-те години, когато не можеше да се прави бизнес без да имаш покровител. Искаш да правиш пари – плати на бандитите, те ще те защитават от други бандити. Но дали нещо в голямата картина се е променило през тези години?
През 90-те при бизнеса идваха мутри с кожени якета, сега тези хора са в парламента. Вярно е, че мутрите изчезнаха от улиците, просто бяха заменени от други бандити. Сега те са с пагони или с костюми, но в същността си всичко е по старому. Частният бизнес си остава дивеч за ловците. В края на краищата това не е драма само за предприемачите, а за Русия като цяло. Това отношение към бизнеса спира развитието на страната. Икономиката остава базирана на добив на природни ресурси – копаене и продаване в чужбина. С какво Русия е конкурентна в чужбина? Какви продукти и технологии може да предложи? Какво произвежда? Практически – нищо.
И това не е защото в Русия народът не става или няма предприемачи. Напротив, има, но системата е такава, че талантите не могат да реализират своя потенциал. Не можеш да създадеш успешен бизнес, ако живееш под натиск и страх, че утре ще дойдат да те приберат зад решетките и ще ти вземат всичко.
Путин окончателно превърна Русия в страна – бензиноколонка. Цялата икономика зависи от международните цени на нефта и газа. Съдейки по всичко – това напълно устройва Путин. Бюджетът се пълни, има достатъчно пари и за приятелите му.
Но какво ще се случи с Русия след Путин? Светът преминава постепенно на алтернативни източници на енергия, развиват се зелените технологии. Германия, най-големият потребител на енергия осигурява вече над 20% от нуждите си от слънчеви и вятърни централи. Очевидно тази тенденция ще се развива. Какво ще прави Русия, когато един ден се окаже, че никой не се нуждае от петрола? От какво ще живее Русия? Откъде ще се вземат средства за лекари и учители? Как ще се обезпечи пенсионната система?
Частният бизнес може да е двигателят на съвременната икономика – да създава работни места, да развива сферата на услугите, да пълни бюджета и да гарантира стабилност. Затова и държавата трябва да защитава, поддържа и подпомага частния бизнес – това е в интерес на обществото. Уви старците от Кремъл явно не разбират тези очевидни факти, при Путин това е невъзможно. Но и Путин не е вечен.
Край на Втора Част.
Източник: https://youtu.be/EQZjgNjvk-A
