ЧАСТ ПЪРВА.
“Игра на калмари” е най-популярния южнокорейски сериал. В основата си сюжетът представя брутално състезание, в което няколкостотин играча с различни пътища в живота, са привлечени да играят детски игри със смъртни наказания за загубилите, но и шанс да спечелят голяма награда. Какво общо има между тази мрачна художествена измислица и реалностите съпътстващи правенето на бизнес в Русия? Съберете търпение да прочетете двете части и вероятно ще намерите отговора на този въпрос.
В развитите страни правителствата подпомагат малкия и средния бизнес. Това е разумно – предприемачите създават работно места, плащат данъци, удовлетворяват потребителското търсене. Активният частен бизнес подпомага развитието на икономиката и я прави по-устойчива на кризи. Правителството и обществото печелят от това.
Властта в Русия също реши да подкрепя бизнеса. Министерският съвет утвърди национална програма за подкрепа на малкия бизнес. Висшите чиновници (Медведев включително) от много години настояват силовиците (в Русия има изобилие от конкуриращи се “правозащитни” (ченгеджийски) органи с огромна власт, безнаказано рекетиращи бизнеса и населението наричани обобщено “силовици” или рекетьори с пагони) да спрат да създават кошмари за бизнеса. На думи всичко е прекрасно, но само дотук, защото на практика картината е противоположна.
Всеки предприемач, който няма връзки в администрацията, става мишена на силовиците или чиновниците. Това е своеобразно сафари, в което търговският успех ви превръща в потенциален трофей за хора, облечени във власт и никой властимащ не може да ви спаси. Точно обратното – може да ви подмами в капана за да ви доограби.
Това е Борис Титов – човек, който вече 10 години оглавява комитет за защита правата на предприемачите при президента на Русия. Т.е. Путин го е назначил да представлява интересите на бизнеса в отношенията им с държавата – един вид защитник на предприемачите.
През 2018-та година той сътвори т.нар “Лондонски списък” на бизнесмени, които са напуснали Русия. Имайки проблеми със силовиците и опасения за арест, те предпочели да емигрират. Титов обявява тези хора за таланти, които могат да допринесат за успеха на родината си. Те са поканени да се върнат в Русия, да работят и плащат данъци в родината си, при това безопасността им е гарантирана.
Идеята получава публична подкрепа от Путин и Титов отлита за Лондон, за да уговаря бизнесмените да се върнат у дома. В списъка има над 100 бизнесмена и повечето разбира се отказват, но някои повярват на Титов и се връщат в Русия. Практически веднага те са арестувани. Например, Андрей Каковкин получава 4 години и половина, а Дмитрий Зотов отива в колония за 7 години. Така “защитника на бизнесмените” Титов, държейки ги за ръка, завежда тези бизнесмени като зайци в устата на вълка.
Опитваме се да разберем – защо държавата прави това? Защо вместо да подпомага частния бизнес, той буквално бива унищожен? И как мястото на бандитите от 90-те неусетно се зае от още по-страшния държавен рекет? Тъкмо затова днес ще навлезем в някои знакови истории. Това е важно, за да разберем как е изградена днес руската власт и какво ще стане с Русия утре.
Когато говорим за взаимодействието на държавата с бизнеса, е важно веднага да отбележим важен детайл. Властта отчетливо разделя бизнеса на две категории, отношението към които е съвършено различно. Първата категория е на хората, които са създали бизнес в непосредствена близост с властта. Изградена е цяла вертикала от такива предприемачи – жени на чиновници, родственици на депутати, деца на силовици и разбира се висшата каста – приятелите на президента. Милер, Сечин, Тимченко, Ковалчук, Шамалов, братя Ротенберг – все хора, които се превърнаха в милиардери при Путин. Източници на техните доходи са срастването на бизнеса и властта – т.е. класическа олигархия.
Другарите на Путин получиха под свое разпореждане дялове от промишлеността, държавните поръчки и бюджетните средства. Заедно с олигарсите от времето на Елцин те създадоха един вид затворен бизнес клуб. Те са същинските собственици на съвременна Русия и разбира се те нямат проблеми със силовиците. Най-общо казано путинските олигарси правят бизнес като добиват природни ресурси и ги продават в чужбина. Затова очевидно не трябва особен талант.
Втората категория предприемачи са тези, които се препитават създавайки нещо със собствените си ръце. Към тях държавата се отнася, за разлика от олигарсите, враждебно. Те са подозирани през цялото време в някакви нарушения. Непрекъснато са проверявани, измислят се нови правила, налагат се глоби. По времето на пандемията именно те поеха основния удар. Властта предприе мерки, които парализираха сферата на обслужването, без да окаже съществена подкрепа. “Вашият бизнес си е ваш проблем, оправяйте се сами”.
Освен това, ако се занимавате с частен бизнес има голям шанс да станете обвиняем в криминално дело. Ако нямате защитник във властта, ставате лесна плячка за надзорните органи, полицията, данъчните. Защо се получава така? Защо властта по подразбиране счита предприемачите за измамници? Путин откровено говори за това в свое интервю – че предприемачите са търгаши и оттам – мошеници.
Вертикалата на властта в Русия е устроена така, че мислите и публичните изявления на Водачa определят правилата на играта. Щом Президентът нарича предприемачите мошеници, то това звучи като призив към действие. В Русия армията от силовици е огромна и разбираемо те не могат да бъдат удовлетворени с бюджетни средства. Затова Путин публично им посочва възможен източник на доходи. “Ето ви едни угоени прасета които си пасат в гората под името “руски бизнес” – уловете ги и ги изяжте!” Какво лошо има в това да ограбиш мошеник?
Човекът на тази снимка се нарича Валерий Пшеничний. Получава отлично техническо образование в Петербург и става инженер.
След това от нулата създава IT компания, която пуска на пазара съвършено уникална технология. Пресата нарича Пшеничний руският Елън Мъск и му предсказва блестящо бъдеще. Държавата също признава таланта на Пшеничний. Неговата компания създава 3D модели, които могат да се използват в различни сфери от промишлеността. Тази технология заинтригува министерството на отбраната, защото отваря широки възможности за модернизация на военната техника.
Пшеничний получава предложение за голям договор с държавата. Трябвало да разработи 3D компютърен модел на подводница, който значително да облекчи техническата поддръжка. Руският Мъск започнал да прави това, което никой друг не е правил преди това по целия свят. Дотогава виртуално са разработвали отделни 3D компоненти, но макет на цяла подводница – това било за пръв път. Пшеничний предложил авангардна идея – мобилен център, който може дистанционно да ремонтира плавателния съд. Това било нещо много по-голямо от изпълнение на договора – това било истинско творчество.
Но работата на частниците с държавата не винаги протича гладко. Има национални интереси, но има и интереси на конкретния чиновник. Страната се нуждае от технологии и специалисти, а чиновникът се нуждае от рушвети. Те разсъжават много просто – щом са ти дали възможност да получаваш държавни средства, ти трябва да си благодарен на конкретни хора и задължен да делиш с тях.
Пшеничний бил самодостатъчен и уверен в себе си. Да дели с някой не желаел и справедливо смятал, че той достатъчно помага на държавата, предлагайки на правителството своите уникални разработки и технологии. Откъде накъде да дели с наглеци облечени във власт и решили да те издоят? Разбира се, държавата била длъжна да защити Пшеничний и да го отърве от натрапниците. Но както често се случва, интересите на чиновниците се оказват по-висши от националния интерес.
Неочаквано руският Мъск станал обвиняем в криминално дело за разхищение на държавни средства. В началото арестували партньора му, който изкарал няколко месеца зад решетките и после дал показания срещу Пшеничний и излязъл на свобода. Същността на обвинението е толкова нелепа, че поразява въображението. Следователите сметнали, че бизнесменът – внимание(!!!) – умишлено завишил стойността на услугите си.
Още веднъж за абсурдността на обвинението: Вие сте предприемач, (не прекупвач) създавате уникална технология, към която държавата проявява интерес. Остойностявате продукта си и понеже това става в пазарна икономика (в Русия поне на теория е пазарна), сте в правото си да дадете каквато и да е цена. Потребителят на услугите е в правото си да плати цената или да потърси по-евтина оферта. Вместо това потребителят (държавата) казва: “Не, това е доста скъпо, влизай в затвора, мошенико!”. Това е все едно да отидете в полицията и да подадете сигнал, ако цената на доматите на пазара не ви хареса. (макар че винаги, когато икономиката се забатачи и цените тръгнат нагоре, няма управник, който с „грижа за народа“ да не започне една „война със спекулата“, докато камък върху камък не остане).
И така – арестуват Пшеничний. Нивото на безумие в това обвинение е покъртителна! Може да ви се струва екзотично, но това е типичната фабула при обвиненията, които се повдигат към частни предприемачи, печелещи държавни поръчки и отказващи после да делят приходите.
Пшеничний е затворен в следствен изолатор, където изкарва три седмици. Той успява да предаде на съпругата си няколко съобщения с един и същ текст: “Не плащай нищо на никого!!!”. През тези три седмици руският Мъск е под силен натиск да плати на правилните хора, а той се инати все повече и повече.
Съдбата на Валерий Пшеничний е страшна – открит е мъртъв в килията си със следи от насилие. Официалната проверка на прокуратурата не открива нарушение от страна на служителите в следствения арест и постановила, че човекът се е ….. самоубил. Семейството на убития успява да направи допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която показала страховитата картина от последните дни на бизнесмена зад решетките. Няма да навлизаме в подробности в това какво се е случило с Пшеничний в килията – можете лесно да го откриете с гугъл. В резюме – последните часове на бизнесмена са се превърнали в истински ад. Официалната причина за смъртта е травма в областта на шията и задушаване – просто е бил удушен.
Как мислите – привлечен ли е мъчителят на Пшеничний в криминално престъпление? Назовани ли са извършителите на убийството? Уволнили ли са някой? Разбира се, че не. Синът на Пшеничний, Денис казва, че силовиците саботират разследването. “Следователите постоянно се сменят, вече седми подред, четири месеца правят някаква експертиза на намерени бележки с неразбираеми записки и уж чакат резултата, за да “продължат” разследването”.
Най-потресаващото е, че самото разследване на “престъплението”, което уж е направил Пшеничний продължава независимо от смъртта му. Няма да се учудим, ако човека го признаят посмъртно за виновен.
Това е единият възможен край на кариерата ви, ако сте талантлив предприемач в Русия. Другият е – ако извадите късмет – продавате бизнеса на приближен на Путин и емигрирате.
За това ще разкажем във ВТОРА ЧАСТ.
Източник: https://youtu.be/EQZjgNjvk-A
