Изданието нарича действията на беларуските диверсанти „втората релсова война“.
Когато руската армия за първи път пресича беларуската граница, за да се насочи със светкавична скорост към Киев, се разчита на обширната железопътна мрежа на региона за доставки и подкрепления.
Едновременно с това, по беларуското направление се активизират железопътни диверсанти, което внася хаос в логистиката на руския окупатор, се твърди в материал на The Washington Post.
Буквално от първите дни на нахлуването в Украйна, тайна мрежа, включваща железопътни работници, хакери и дезертьори от службите за сигурност, започват да действа в Беларус. Целта на конспирацията е да наруши железопътната връзка, свързваща Руската Федерация с Украйна през Беларус, като по този начин навреди на руските снабдителни линии.
Атаките са прости, но ефективни. Целта на беларуските партизани са електро-механичните устройства по трасето за управление на железопътният трафик, които осигуряват безпроблемното функциониране на железниците. В резултат на това влаковете спират за дни наред, което принуждава руснаците да снабдяват войските си по шосейни пътища. Това от своя страна води до прочутите 60-километрови колони северно от Киев.
„Като се има предвид зависимостта на Русия от влаковете, сигурна съм, че това е допринесло за някои от проблемите, които се появиха на север. Това забави способността придвижване и обрече армията да разчита на камиони.“ – цитира вестникът Емили Ферис, изследовател в лондонския мозъчен тръст RUSI.
Изданието нарича действията на белоруските диверсанти „втората релсова война“. Първата е била по време на Втората световна война, когато съветските партизани, включително беларуси, взривяват железопътни линии и гари, за да нарушат германските линии за доставки.
Железопътната война е известна като момент на триумф за Беларус, преподаван в училищата като най-успешната партизанска тактика по време на Втората световна война. Все пак, беларуската съпротива от 2022 г. използва по-щадящи тактики.
„Ние не искахме да убиваме руски или беларуски машинисти. Използвахме мирен начин, за да ги спрем“, цитира вестникът беларуския активист Юрий Равави. Той, както и други беларуси, участващи в организирането на атаките, отказват да разкрият точните подробности за това как и от кого са извършени атаките, страхувайки се за безопасността на железопътните партизани.
Започвайки на 26 февруари, два дни след инвазията, серия от пет саботажни атаки срещу сигнални кутии доведе до почти пълен застой на руския влаков трафик в Беларус.
Към 28 февруари започнаха да се появяват сателитни снимки на 60-километров конвой от руски камиони и танкове от Беларус към Киев. Поне една седмица колоната бездейства поради липса на гориво и/или повреди.
След това режимът на Лукашенко прибягва до репресии. Министерството на вътрешните работи постанови, че повреждането на железопътната инфраструктура е терористичен акт – престъпление, което носи 20 години затвор.
Железопътни работници масово са задържани на случаен принцип и към края на април най-малко 11 беларуси са в ареста по подозрение за участие в „терористична атака“. Някои са и с огнестрелни рани получени по време на ареста.
