Въпросът “Колко дявола могат да се съберат на върха на една игла” на пръв поглед изглежда глупав и смешен, но е бил централен за средновековната теология. Все пак, подобен въпрос би бил критичен за всеки, който вярва в дяволи, нали?
Аналогично, масовото дамгосване като „чуждестранни агенти“ на всякакви медии, коментатори, блогъри в Русия придоби измеренията на „лов на вещици“ с Библейски мащаби. Интересно, дали е задължително да вярваш в армиите „чуждестранни агенти“ плъзнали из Русия за да ги съзираш и разобличаваш на всяка крачка? И как иначе? Руските власти полагат титанични услия, раздават се на всяка крачка за благото на народа, с последни сили удържат „ордите на НАТО“ на границата дошли „да ни откраднат“ ресурсите, а те неблагодарниците – критикуват! Недоволни са! Няма как да го правят освен ако не им плаща някой?! Ако не са чуждестранни агенти? Логично е!
Носител на званието „чуждестранен агент“ се става изключително лесно – достатъчно е да огласите данни за корупция, за безобразия и безхаберие на администрацията, да пишете за местни и национални екологични проблеми, социални проблеми, провали в руската космическа програма или военно-промишлен комплекс, корупция и разруха в руската армия, насилието и системните изтезания в руските затвори, да пазите паметта за репресиите и престъпленията на сталинската епоха и всичко друго, което може да не хареса на някой кремълски чиновник, олигарх, местен силовак, велможа, мафиот – и най-лошото – да не хареса лично на господин Путин. Включително, може да си създадете големи проблеми с руските репресивни органи, дори и ако просто харесате или споделите публикация на „чуждестранен агент“.
Изпълнява ли етикетът “Чуждестранен агент” замисъла с който беше въведен в Русия?
Ако сте отваряли напоследък руски независим информационен сайт, неминуемо ви е изскачало следното съобщение:
„Данное сообщение (материал) создано и (или) распространено иностранным средством массовой информации, выполняющим функции иностранного агента.“
Като част от войната с независимата журналистика, през 2017г. беше гласуван закон, според който част от медиите в Русия се наложи да се обозначат като чуждестранни агенти (ЧА). Достатъчно основание да бъдат “изобличени” с този етикет бе получаването финансиране от чуждестранни организации. (източника на финансиране от много време не е съществен за властите и ЧА се посочва на база на очевидно „вражески“ или „вредни“ материали) Успява ли такова едно “клеймо” да дискредитира доверието на руснаците към тези организации, какъвто бе и основния замисъл на Кремъл, или се случва точно обратното? Ето какво споделя по темата «Открытые медиа»
Все повече руснаци започват да разбират, че законът за чуждестранните агенти (ЧА) — това е преди всичко възможност за оказване на натиск към независимите обществени организации. Това споделят 40% от запитаните от “Левада център” (също регистриран чуждестранен агент). Само 37% от запитаните виждат в този закон за защита на страната от негативното влияние на Запада.
Проучването е направено в периода 22-28 юли 2021г. сред 1617 интервюирани.
При по-възрастните хора все пак преобладава мнението, че закона се бори с влиянието на Запада – 46% от хората над 55г. смятат така и одобряват действията на президента. Тази група се информира главно от телевизията. На противоположният полюс са по-младите (особето тези между 25 и 39 години), които черпят информация главно от социалните мрежи.
Значително мнозинство – 58% от запитаните споделят, че отношението им не се повлиява от това, че организациите са включени в списъка на ЧА, а 4% дори смята, че това ги прави по-добри. Делът при младите хора е по-висок – 73% при тези между 18 и 24 години. Също по-висок е делът на хората които живеят в Москва и достига до 72%.
Според директорът на “Левада център” Денис Волков, основната причина за нарастващото одобрение към ЧА се крие в неодобрението към властта в Русия което е нарастнало от 30% на 40%. Заедно с това все повече хора предпочитат да се информират от Интернет, където преобладава скептицизма към обективността на официално поднесената информация.
Вече има изградена устойчивост към темата “противопоставяне на Запада” – тема която усърдно се експлоатира от официалните медии в Русия. Често на въпроса “кой е виновен за противопоставянето?” се отговаря, че страните от Запада са добронамерени.
Според политолога Аббас Галлямов, понятието ЧА се ползва с повод и без повод и така се дискредитира – оттам нарастващото одобрение към ЧА. Това е съвсем закономерно в ситуация в която протестните настроения растат, а доверието в Путин пада. Тази тенденция ще продължи докато понятието Чуждестранен агент окончателно се превърне в знак за качествена журналистика.
Поради изчерпване на палитрата от репресивни мерки които правителството може да си позволи, мярката ще продължи да се прилага, въпреки падащата и ефективност, добавя експертът.
