Алек Владимирович Дерипаска. Алуминиевият Крал на Русия. Един от най-богатите олигарси на Русия. Но дойдоха сложни времена и за последните 10 години неговото богатство се съкрати почти 4 пъти – от $11 милиарда на $3 милиарда. Дерипаска стана обект на санкции, криминални разследвания, а преди месец служители на американското ФБР обискираха няколко имота негова собственост на територията на САЩ. Претърсванията са във връзка с подозрения за пране на пари на руската мафия. Обиските предизвикаха яростта на Дерипаска и негово изявление на тема „Тъпотата на част от американския естаблишмънт“ бе разпространено в социалните медии. Очевидно, малко вероятно е в тези имоти да има оставени някакви улики, но нервната реакция е показателна.
Алек Дерипаска е изключително любопитна фигура. Той не е просто поредният банкомат за джобни на Кремъл, но е и вплетен в самата сърцевина на руската институционална корупция.
Сделката между Кремъл и Дерипаска е проста – ние ти даваме огромно парче от националната икономика. Това ти гарантира богатство и приказен начин на живот – самолети, яхти, имоти по цял свят. В замяна ти ще изпълняваш всяка една молба, заповед, искане, прищявка на елитна група висши чиновници от Кремъл. По този начин, далеч от очите на публиката ще осигуряваш активи и шикозен начин на живот за тях и за техните семейства. Също така, ще ти бъде възлагано финансирането на важни за Путин проекти в чужбина. Ти ще бъдеш инструмент на влияние в тези страни. Ще бъдеш важен елемент в схеми за парне и трансфер на пари и активи.
Това е накратко системата на държавния капитализъм в Русия. В тази система населението на Русия е обречено на все по-голяма бедност. Ресурсите на тази изключително богата държава – Русия, се делят между олигарсите и чиновниците и се използват както за лично обогатяване, така и за постигане на неясни цели и приоритети уж в името на „националния интерес“.
По този начин Русия изнася навън основно корупция и подпомага местните грабителски елити, които връщат услугата под формата на политическо влияние и монополен достъп до местни пазари и природни богатства. В България примерите са Лукойл и Газпром. Лукойл има изкустен монопол на горивата, а на Газпром се гарантира монопола на природния газ.
Алек Дерипаска от много години е подозиран за връзки с организираната престъпност. Неговата американска виза беше отнета още през 2006 година. През 2009 година испанската полиция го подозира в пране на пари на руската мафия. Испанците предават матриалите по делото на руската Прокуратура и предлагат съвместно разследване. Наивни хора 🙂 Вероятно са си мислели, че руските силоваци са заинтересовани да разобличат корупцията? Как са могли милите, да предположат, че организираната престъпност в Русия е неразделна част от държавата.
Най-смешното е, че практически не е нужно да се доказват връзките на Дерипаска с организираната престъпност – през 2012 година той сам разказа за това. През 2012 година Дерипаска и неговият бивш съдружник Михаил Черной (в България известен като Майкъл Чорни, собственик на МобилТел и по-късно с отнети права за пребиваване по времето на Иван Костов) се явяват пред съд в Лондон с цел подялба на акции от холдинга „Русал“. Подписва се споразумение, но нещата не утихват толкова лесно и показнията пред съда изтичат в публичното пространство. Ето какво са разказали двамата:
- След разпада на СССР Михаил Черной и неговият брат овладяват редица предприятия свързани с производството на алуминий. Дерипаска пояснява пред съда, че Черной успява да подчини фабриките благодарение на връзките си с организираната престъпност. Черной оглавява влиятелна криминална групировка в Ташкент, като сключва съюз и с Исмайловските криминални кланове. Практически е установен криминален контрол върху пазара на алуминий – доставя се руда, а продукта се изкупува на цената на преработката. Печалбите отиват в офшорки. Черной разказва, че той е въвел Дерипаска в бизнеса. По това време Дерипаска се е опитвал да търгува с метали. Дерипаска прави добро впечатление на групировката, която е търсила млади способни мениджъри, на които да поверят бизнес. През 1994 година Дерипаска е назначен да ръководи Саяногорския завод за алуминий. Черной претендира за $200 млн, които Дерипаска се съгласява да му изплати.
В момента Михаил Черной е с израелски паспорт и рядко напуска Израел. В средите на международните правораздавателни органи е признат за глава на руската мафия и е предмет на разследвания от Интерпол.
За разлика от своя благодетел, в края на 90-те Дерипаска успява да легализриа своя бизнес и дори да стане част от семейството на Кремъл.
Когато Путин поема властта, Дерипаска вече е ключов играч на пазара на алуминий, имащ подкрепата както на организираната престъпност, така и на силовите структури и на кремълските чиновници. През 2000 година успява да сключи съюз с Абрамович и така се появява комапнията „Русал“. „Русал“ става монополист и влиза в Топ 3 на най-големите алуминиеви производители на Планетата.
Сякаш Дерипаска олицетворява „руската мечта“ – малък трейдър се издига и създава руска компания на световно равнище. И все пак бъдещето би било несигурно без солиден фундамент. В Русия който и да е бизнес не струва нищо, ако не е интегриран във властта и няма държавна защита.
Идвайки на власт, Путин започва да ревизира взаимоотношенията с олигархията. Олигархическата система го устройва напълно, но от олигарсите той изисква лична лоялност. Всички олигарси от 90-те приемат новите условия, а държавните активи и контрол Путин раздава на своите близки приятели и съратници – Миллер, Сечин, Ротенберг, Тимченко. Старата и новата олигархия бързо намират общ език и разделят сферите на влияние.
Само няколко човека не се вписват в новата реалност, опитвайки се да създадат политическа алтернатива на Путин. Борис Березовки бяга зад граница в Лондон, а Михаил Ходорковски прекарва 10 години зад решетките. Но това са изолирани случаи, които пропагандата да използва за създаване на легендата как Путин се бори с олигархията. За времето на управлението на Путин олигархическата система не само се съхранява, но и укрепва до нови висини.
През 2001 година в Русия има само 8 доларови милиардери – а днес доларови милиардери са вече 117 руснаци. И не – нито един от тях дори и далечно не наподобява пътя на Илън Мъск или Джеф Безос.
При Путин социалното неравенство нараства до непознати размери. Държавният капитализъм на Русия работи за да могат богатите да стават по-богати, а бедните по-бедни.
Самият Дерпиаска отива дори по-далеч. С оглед гарантирането на своята бизнес империя, Дерипаска сключва династически брак. През 2001 Дерипаска се жени за Полина Юмашева – внучка на Борис Елцин и става член на президентското семейство. Същото семейство, което година по-рано посочва Путин за приемник на президентския пост. Путин става гарант на семейството на Елцин и колкото и да критикува упадъка на 90-те, никой от семейството на Елцин не е изпитал силата на закона или загубил активи и бизнес.
Дерипаска вече е роднина на тези, които отварят вратата на Кремъл за Путин. И все пак, за да бъдем честни това не е бил фиктивен брак. Внучката на Елцин наистина се влюбва в олигарха дарявайки го с две деца, а той я ухажва нежно и ефектно. Разделят се едва 17 години по-късно.
От този момент държавата всячески подкрепя Дерипаска и му помага да развива бизнеса си. Към 2008 година Дерипаска е най-богатият руснак с $28 милиарда. И въпреки това, през 2008 година – след началото на световната икономическа криза той е първият, който получава държавна помощ в размер на $4.5 милиарда!
Логично е, ако държавата те подкрепя, то твоята първа задача е да защитиш работните места?! Но Дерипаска има друга логика – малко след това редица заводи спират работа и се обявяват масови съкращения. На много места работниците си мълчат – с едно изключение в Ленинградска област – градчето Пикальово. Спирането на местния завод парализира града, който остава без отопление и прехрана. Стотици граждани протестират, нахлуват в кметството и блокират федерални пътища. Скандалът се обсъжда в цяла Русия и рейтинга на Путин тръгва надолу. Путин долита в градчето и устройва публичен процес над Дерипаска и местните чиновници. Тази проява на Путин е придобила чудотворен ореол и до ден днешен се използва от пропагандата (вкл. и от българските й разклонения) за митологизиране на добротата и мъдростта на Вожда.
Раздразнението на Путин тогава е разбираемо. Държавата ти е дала всичко, но алчността на олигарха довежда до социален взрив с политически последствия.
Има и други епизоди, когато бизнесът или действията на Дерипаска водят до социални бунтове. През 2010 година Дерипаска решава да строи завод за производство на полу-проводникови материали в градчето Акабан. Производството е свързано с отделянето на отровни химически съединения и то в очертанията на града. Местните жители се вдигат на бунт. Губернаторът от „Единна Русия“ няма смелостта да застане срещу олигарха и предава града. Жителите организират протести. В петиция против завода се подписват 40 хиляди граждани. На протест излизат над 7000 местни жители. На митинга говори Борис Немцов и пита – къде е Путин? къде е Медведев? Цитати от словото на Немцов могат да се видят по медиите в цяла Русия. В крайна сметка Дерипаска е принуден да се откаже от строежа.
Всички тези случаи на сблъсък между Дерипаска и администрацията остават епизодични. Много хора възприемат въздаването на справедливост лично от Путин в случая от Пикальово за театър. Нито веднъж тези и други скандали не водят до последствия за самия Дерипаска. Просто е много важно от време на време Путин да демонстрира публично борба с олигархията.
Дерипаска съхранява добри отношения с Путин и става дори част от инструментариума на руската външна политика. През 2017 година става известно сътрудничеството на Дерипаска с американския полит-технолог Пол Манафорт. Дерипаска плаща на Манафорт около $60 милиона за някакви „бизнес консултации“. В САЩ тези „консултации“ се разглеждат като политическа намеса на руската олигархия, тъй като Манафорт оглавява предизборния щаб на Доналд Тръмп за първия мандат.
Услугите, които олигарха осигурява на Кремъл не се изчерпват само до външната политика. Редица разследвания доказват, че Дерипаска се явява личен спонсор на множество кремълски чиновници. Освен спонсорството, олигархът изпълнява и деликатни задачи като яхти с компаньонки, тайни квартири за любовници и всякакви други порочни желания на елита.
През 2018 година екипът на Алексей Навални успява да изясни, че Дерипаска си е почивал на яхта със Сергей Приходько – вице-премиер от руското правителство. Отправна точка на разследването става публикация в Instagram на една от компаньонките присъствала на яхтата – Анастасия Вашукевич – известна като Настя Рибка. Тя публикува видео, на което ясно са разпонзаваеми Дерипаска и Приходько, и на което се чува, че те обсъждат американските санкции и споменават американския държавен секретар Виктория Нуланд.
Разгаря се огромен скандал. Дерипаска се опитва всячески да се оправдае твърдейки, че фразите са извадени от контекста и т.н. В крайна сметка цяла Русия му се смее, но има един човек, на когото не му е до смях. На съпругата му – внучката на Борис Елцин. Тя подава молба за развод.
В тази история Дерипаска се проявява като дребнав и отмъстителен човек. Почти веднага завежда съдебен иск срещу Настя Рибка за оповестяване на кадри от личния му живот. Вероятно Дерипаска има отношение и към ареста на Настя в Тайланд, където тя бяга малко след скандала. Настя е осъдена на затвор за проституция и Дерипаска постига някакъв реванш макар, че за цялата случка е виновна неговата лична немарливост.
Приходько губи доверие в резултат на скандала и неговото политическо влияние силно отслабва. През 2020 година Приходько губи вице-премиерския пост и става помощник на министър-председателя. Година по-късно умира.
През 2021 година е публикувано друго разследване, което доказва, че Дерипаска е оказвал деликатни услуги и на други висши чиновници. Става дума за някоя си Светлана Поликова, чието семейство владее активи за милиарди рубли, а тя самата се явява любовница на министъра на външните работи на Русия – Сергей Лавров. Разследването на Навални доказва, че Светлана, дъщерята Полина, майка й Тамара, самият Лавров многократно са използвали частния самолет на Дерипаска, почивали са на личната му яхта и живеят в имоти притежавани от него. И всичко това, започвайки от 2014 година до сега. Семейството на любовницата на Лавров са летели с частния самолет на олигарха до Черна Гора, Австрия, Германия, Норвегия и др. Дъщерята Полина е почивала на вилата на Дерипаска в Черна Гора, празнувала е рожден ден на вилата в Сардиния и т.н. В социалните мрежи нарича вилите на олигарха „свой втори дом“.
Лавров връща услугите както може – преди години Лавров изпраща писмо-препоръка, което да послужи пред американските власти в опит да бъде върната американската виза на Дерипаска. (отнета заради подозрения във връзки с организираната престъпност)
Вероятно за живота на Дерипаска някой ден ще се появи и екранизация – дори сериал с поне 3-4 сезона.
Животът и личността на Дерипаска са ярка илюстрация за порочните обществени отношения създадени от Путин в Русия.
Комичното е, че ежедневно пропагандата се опитва да убеди руснаците, че олигархията е победена от Путин – ето, няма ги вече! 90-те години – години на бандитизъм са в историята! Благодарение на Путин!
Но истината е друга – те пак са си там и грабят Русия за сметка на всички останали. Тънат в разкош, изхранват и обслужват висшите чиновници. Абсолютно недосегаеми са. Когато обаче има криза – те са и първите, които получават държавна помощ – пак от парите на данъкоплатеца.
В основата на системата на Путин е срастването на власт и олигархия в държавен капитализъм и клептокрация. Смяната на едни чиновници с други няма да доведе до промени и по-добър живот – необходим е демонтаж на фундамнета, изработен от криминално-олигархични зависимости.
Източник: https://youtu.be/g_QMxJXTmwQ
