След 3 месеца война руският елит се раздели на 3 партии – на „войната“, на „мира“ и на „мълчанието“. Самият Путин има апетит за тотална война и анексия на територии.
Сред руските елити все още има достатъчно привърженици на мира между Русия и Украйна. Те се надяват на възобновяване на активните преговори между двете страни, които на практика бяха замразени от началото на април. Това казаха за „Медуза“ трима източника, близки до президентската администрация (ПА) на Руската федерация и един източник, близък до правителството.
Партията „на мира“
Сред значимите участници в „Партията на мира“ те посочиха ръководителя на VTB Андрей Костин, ръководителя на Ростех Сергей Чемезов и ръководителя на Сбербанк Герман Греф. Двама източника на „Медуза“ също отбелязаха, че позициите на братята Юрий и Михаил Ковалчук, за които се смята, че са от близкия кръг на Владимир Путин, са близки до „партията на мира“.
Всичките петима споменати привърженици на мира са под различни санкции, наложени от началото на войната, но се надяват, че ако преговорите бъдат възобновени, поне част от международните санкции ще бъдат отменени и Русия отново ще може да навлезе на международните пазари на технологии и финанси.
В същото време двама източници на Медуза, близки до президентската администрация, подчертаха, че членовете на „партията на мира“ не са обединени по никакъв начин и не полагат съвместни усилия за лобиране за преговори: „Те имат само общо разбиране, че специалната операция трябва да бъде прекратена възможно най-скоро и да се търсят някакви допирни точки на Запад.
Някои от споменатите до момента „гълъби“ направиха публични изявления през последните седмици, в които предпазливо критикуваха определени стъпки, предприети от ръководството на страната. Например, Сергей Чемезов написа колонка за RBC, в която заяви, че политиката на тотално заместване на вноса е неефективна:
„Безогледната подмяна на всякакви стоки и елементи е безсмислена, икономически непрактична и просто невъзможна. Никоя развита страна в света не го прави. Изолацията, включително технологичната изолация и опитът да направим всичко сами е път на никъде. Русия трябва да остане част от глобалния свят, където развитието е невъзможно без международни партньорства. Предателството на Запада не е причина за затваряне на прозорци и врати.“
Андрей Костин също говори в своята колонка в RBC. „Санкциите са дългосрочни. Глобализацията в предишната си форма приключи. Светът вероятно отново ще бъде строго разделен на „нас“ и „те“. Това е Студена война 2.0“, казва той в новият дух на изолационизма. В същия текст обаче Костин пише, че „би било погрешно да се каже, че този процес [глобализацията] не донесе значителни икономически ползи за страната ни“.
„Един от бенефициентите беше модерният финансов сектор, който беше създаден само за няколко години практически от нулата на базата на американски и европейски (просто нямаше други!) технологични платформи, инструменти и бизнес практики“, казва Костин.
Според един от събеседниците на Медуза тези публикации не са случайни. Източникът обясни, че представителите на „Партията на мира“ отдавна са разбрали, че продължаването на войната ще доведе до сериозна икономическа криза. Много от тях обаче решиха да говорят публично за това едва сега, защото „никой не говори за трудностите, в публичното пространство се чуват само гласовете на ура-патреотете“.
Партията „на войната”
До неотдавна „Партията на войната” се проявяваше много по-активно. Заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев редовно обижда западните държави в своя Telegram канал, първият заместник-ръководител на президентската администрация Сергей Кириенко излезе публично с речи за борбата срещу нацизма, а секретарят на Съвета за сигурност Николай Патрушев подчерта: „Ние не гоним срокове [на военни действия]. Нацизмът трябва или да бъде изкоренен на 100%, или той ще се изправи след няколко години, и то в още по-грозна форма.”
Сега, според събеседниците на „Медуза“ (публичните изявления също потвърждават това), освен Медведев, Кириенко и Патрушев, „партия на войната“ включва председателя на Държавната дума Вячеслав Володин, генералния секретар на „Единна Русия“ Андрей Турчак, както и ръководството на правоприлагащите органи агенции като ФСБ.
В същото време източниците на „Медуза“ характеризират „партията на войната“ като „аморфна структура без единен център за координация“. В същото време някои от нейните представители имат напрегнати отношения помежду си. Например Вячеслав Володин и Андрей Турчак се критикуваха един друг дори публично. Според двама източника на „Медуза“ в президентската администрация отношенията между Володин и Кириенко също са много далеч от приятелските. Този конфликт продължава от 2016 г., след като Володин напусна поста на първи заместник-ръководител на президентската администрация и Кириенко беше назначен на тази длъжност.
В същото време, на практика, представители на „партиите“ могат да защитят своята позиция само индиректно при опити да повлияят на мнението на Владимир Путин за войната. „Кириенко носи [на Путин] документи за Донбас, за икономиката на страната като цяло. Силите за сигурност обсъждат фронта“, обясни един от събеседниците на „Медуза“. На свой ред представители на „партията на мира“, според източници, за представили на Президента план с предложение на западните страни за частично премахване на санкциите.
Двама от събеседниците на „Медуза“ подчертаха, че в момента „партията на войната“ се разбира повече с Президента, отколкото „партията на мира“, тъй като самият Путин е „за войната и за анексиране на територии“. „Важно е Президентът да превземе Донбас, макар и след няколко месеца. И тогава можете да преговаряте за спиране на настъплението на войските. Освен това Путин разбира, че ще бъде много трудно или дори невъзможно да продължи напред. Но превзетият Донбас вече е позиция за преговори“, обясни един от тях.
Партия на „мълчанието“.
Може би тази позиция би могла да бъде повлияна от трета „страна“ – така наречената партия на „мълчанието“. Тя „включва“ официални лица и бизнесмени, които все още предпочитат да не говорят за войната, ако е възможно. Според източници на „Медуза“ най-видните представители на тази „партия“ са премиерът Михаил Мишустин и кметът на Москва Сергей Собянин. Източник на „Медуза“, близък до президентската администрация и събеседник, близък до правителството, каза, че след избухването на войната Мишустин, който преди беше известен като голям фен на PR-a, се опитва да сведе до минимум изявите си и коментира само икономическата ситуация на правителството и решенията му: „АП му предложи допълнителна PR подкрепа, но той отказа – сега не му е до това.“
От своя страна кметът на Москва Сергей Собянин посети Луганск в началото на юни и проведе разговори с ръководителя на самопровъзгласилата се ЛНР Леонид Пасечник (град Москва пое „патронажа“ на Донецк и Луганск и ще помогне за тяхното възстановяване). Въпреки това, според двама източници на „Медуза“, близки до президентската администрация, кметът на Москва „не е искал да отиде в ЛНР“: „Собянин не иска да се свързва с това, той се опитва да се държи така: „Аз“ правя Москва, останалото не е мой “бизнес“. За Луганск, все пак се наложи да бъде притиснат. Путин му препоръча да отиде, след което Собянин се предаде.
На фона на такава подкрепа за президента, „партията на войната“ се застъпва за завземане на възможно най-голяма част от Украйна. „Партията на мира“ вярва в „прагматичното отношение“ на западните страни и украинските власти, които според Кремъл могат да пожертват Донбас в името на мира. Публично официален Киев отхвърля възможността за подобни споразумения с Русия.
