Русия трескаво се готви за 2024 година – годината на президентските избори. След като си осигури промени в Конституцията, Путин практически „занули“ президентските си мандати и вече може да се кандидатира за още един президентски срок. В същото време обаче е създаден и нов орган – Държавен съвет (Госсовет) който Путин може да оглави в качеството си на „Патриарх“ и сам да си назначи наследник. Между кремълските кланове вече се разгаря гореща битка за поста на Путин и тук ще се опитаме да оценим шансовете на вероятните претенденти.
Сергей Шойгу
Серегей Шойгу оглавява военното министерство на РФ от почти 10 години. Шойгу се радва на здравословно политическо дълголетие, въпреки че Путин един вид го получи „в наследство“. В средата на 90-те е назначен за министър на Министерството на извънредните ситуации. Когато Путин става президент, той привлича в управлението свои приятели от детството, приятели от кръга „Озеро“, приятели от Петергург, бивши колеги от КГБ. Шойгу определено не се вписва в тази група. През 1999 Шойгу влиза в политическия проект „Единство“, създаден да осигури избирането на Путин. Оттогава до днес Шойгу има много висок рейтинг и се ползва с репутацията на един от крайъгълните камъни в руската политика. В това няма нищо чудно – започавйки от 90-те пропагандата изключително старателно лъска неговия имидж. Когато става военен министър, вестниците пишат, че на „спасителя“ Шойгу е поръчано да спасява руската армия. Шойгу се изявява като „ястреб“ във военната политика и поддържа всички начинания на Путин – от Крим, през Донбас до Сирия. Военният министър има и една друга функция – Путин му доверява организацията на своите почивки в Тайгата и по други диви места. Двамата споделят тези ваканции „по мъжки“, позирайки пред камерата за последващо изобилно отразяване в пресата в Русия, по света и у нас включително.
Всичко това прави Шойгу да изглежда перфектния наследник на президентския пост. За обществото той е „спасител“ и „страж“ и не носи отговорност за грабителските реформи и стандарта на живот. Путин се ползва от неговия имидж, като например на последните избори го постави начело на избирателната листа на „Единна Русия“ – на мястото на изхабения вече Медведев. Но да не бързаме, защото тук има важни подробности. Ако Путин се установи в Госсовет-а, то на поста Президент ще му трябва чисто „технически“ човек, който да възприема Путин за началник. Но с Шойгу това едва ли ще се случи. Колкото и да са в дружески отношения, Шойгу разполага с голям авторитет, ресурси и влияние в силовите структури. С времето ще последва неизбежна еманципация и конфликт, а ако възникне конфликт, то бъдещето става мъгляво. По тази причина кариерното развитие на Шойгу ще си остане където е в момента – министър и екскурзовод.
Дмитрий Медведев
Дмитрий Медведев вече е бил приемник на Путин и Президент за един срок. В момента е трудно да бъде възприет насериозно, предизвиквайки раздразнение, смях и дори съчуствие в обществото. Медведев става главен герой на едно от големите корупционни разследвания на Навални. Милиарди са отмъкнати през благотворителни фондации и частни дружества. Медведев имаше честта да наложи пенсионната реформа – сътресение без аналог за руснаците от началото на 90-те до днес. Известен е с фразата си към пенсионери, че пари няма, но те трябва да се държат и да са в добро настроение. Въпросната фраза дори се превърна в меме в Интернет. В момента Медведев няма приятели и неговата кариера изглежда в руини, което всъщност го прави нелош кандидат в очите на Путин.
Путин не обича силните фигури и ако се появи някой, то системата незабавно се опитва да го смачка. По тази причина обикновено слабите кандидати имат най-големи шансове. Медведев е живото доказателство, когато през 2008-ма разменя поста си на Министър Председател с поста на Президент, а Путин става Министър Председател за следващите 4 години. Тогава най-важното качество на кандидата се оказват гаранциите, че след 4 години безропотно ще сдаде поста обратно. Дмитрий Медведев се очертава като много вероятен кандидат.
Владимир Путин
Има едно популярно изказване на Председателя на руската Дума – Вечяслав Володин, че след Путин ще бъде отново Путин. Путин не е решил какво да прави, но остава една важна карта в тестето – тази с неговия собствен лик. Твърди се, че след като се очертава сценарият с оттеглянето на Путин в Госсовет-а, се разгаря такава апаратна война в Кремъл, че Путин с ужас наблюдава и осъзнава колко е нестабилна политическата система фокусирана в една точка – във фигурата на самия Путин. Стабилността на системата се гарантира единствено от неговата власт и от нищо друго. Това е проблемът на всяка една диктатура, която не е базирана на унаследяване по линия баща/син или баща/дъщеря. Твърде много зависи от Вожда и стотици империи са се разпадали през хилядолетията след смъртта на Императора. Путин няма намерение да умира, но осъзнава, че ако се оттегли от поста, ще създаде твърде големи рискове дори и за собствената си безопасност. Има твърде много консервирани противоречия между клановете в Кремъл, а Природата не търпи вакуум. За 20 години Путин успя да унищожи всякакви демократични институции и порядки и по този начин направи невъзможна цивилизованата смяна на властта.
Пред Путин стои задача, която няма подходящо решение. Никой от кандидатите не е подходящ, няма и да се появи такъв до 2024 година. Това е беда за Русия.
Путин остарява, а безграничната власт води и до изменения на психиката. Колкото по-дълго – толкова по-зле. Русия се превръща в заложница на човек с безгранична власт и нестабилна психика. Русия е и ядрена супер-сила и това усложнява нещата още повече.
Източник: https://youtu.be/Nolha4f1Ncw
