Такова предположение направи руският опозиционен политик Алфред Кох. Подобни обосновани изводи могат да се направят и от новите опорки, с които започнаха да хранят руските турбо-патриоти, путлер-Zомбита и полезните идиоти в Европа – включително и в България. Новите наративи, които се промъкват в анализи и коментари са от сорта: „Войната не е важна, важното е, че Путин постави Европа на колене“, „Важното е, че Путин съсипа икономиката на Украйна“, „Войната беше спечелена от Русия през месец май 2022 – сега воюваме срещу НАТО и целите са други“, „когато вървиш назад, може и да вървиш напред“, „ако Русия искаше да превземе цяла Украйна нямаше да пипа толкова внимателно, а щеше да попилее всичко наред“ и т.н.
След 200 дни кървава война, когато всички, дори очевидно проруските блогъри, не можеха да не забележат катастрофалното бягство на руските войски под натиска на украинската офанзива – Путин се държеше все едно няма война.
Какво трябваше да направи истинският лидер на нацията в такива случаи? Правейки исторически паралели, Алфред Кох отбелязва, че в моменти на криза държавниците и военните лидери винаги са признавали съществуването на кризите и са се обръщали към нацията за помощ.
През ВСВ, във времената на СССР, на цензура на печатните медии и радиото истината не се криеше от хората. А днес, в 21 век, при наличието на Телеграм, YouTube, социални мрежи – руските власти заеха позиция на тотална лъжа, мълчание или отричане.
„Нито един от световните лидери в историята, в деня на най-голямото поражение във войната не е правил заря в столицата и не е откривал виенско колело. Никой. Никога. В цялата световна история. С изключение на Путин“, заявява Кох.
Защо се държи толкова странно? Отговорът е прост: той загуби интерес към войната.
„Някой може ли да обясни защо Путин така и не посети фронта, но в същото време с охота замина за Далечния изток, за да гледа учения? И защо имаше толкова много войски за учения, когато има огромен недостиг на хора във войната с Украйна? И изобщо – защо са тези учения?
Отговорът е прост: той харесва ученията. Там всичко се случва по план, всички команди, които той дава, се изпълняват и този, когото той определи за победител, печели. Това е свят, който му е разбираем и познат. Светът, в който живее повече от двадесет години.
Той вече е твърде стар, за да промени каквото и да е в мозъка си и в представата си за света. И ако не харесва някакво събитие, той първо се опитва да се бори с него. Но ако проблема не се решава с пари или репресии, тогава той бързо се уморява и спира да го забелязва. И услужливите му слуги веднага започват да замитат проблема под килима.
Така беше с технологичното догонване на Запада, така беше със стимулирането на раждаемостта, така беше и с реформата на Сердюков в армията, с реформата на Чубайс в енергийния пазар, с мегаломанските проекти за разработване на газови находища в Източен Сибир, с нефт от шелфа, с полета до Луната, с ликвидиране на бедността и много други проекти, които той бодряшки обявяваше, а след това тихо погребваше.“
Не се получи бързо и красиво. Парад в Киев няма да има. И изведнъж – омръзва някак цялата работа. Превръща се в досада. А помислете само, двеста хиляди глупаци се бият в Украйна и дават живота си – за какво? Заради новия мандат на Путин? Заради опита му да се запише в историята като новия Петър I?
