Андрей Морозов, руски командир от предните линии край Изюм.
Източник: https://boevojlistok.ru/34981-andrej-morozov-nikak-bljat-chast-1.html
От 35-та армия на въоръжените сили на Руската федерация, воюваща в горите край Изюм, ме помолиха да предам, че като цяло командването на армията се справи отлично със задачата да унищожи собствените си войски. Към 03.06.2022 личният състав е понесъл загуби, които правят нашите части не боеспособни. За да отбележат това събитие, на фронта пристигнаха камиони „Камаз“, натоварени с боя за обувки и тоалетна хартия. Тоалетната хартия, изминала част от пътя под дъжда в каросерии с течащи покривала, разбира се, беше напълно мокра и неподходяща за използване без изсушаване (Въпросът как да се изсушат големи количества тоалетна хартия в момента се съгласува с командването.)
Задачата по унищожаване на собствените войски беше улеснена от факта, че първо – армията прехвърлена от Далечния изток беше недокомплектована. Първоначално се разгърна непълен корпус от само два пълни мото-стрелкови бригади като основна ударна сила и, второ – войските бяха натикани в гора. Обстоятелствата, в които попаднахме удивително възпроизвеждат обстоятелствата на месомелачката при Хартген от есента-зимата на 1944 г. на Западния фронт, където германците успяват да сдържат успешно съюзническото настъпление за доста дълго време с помощта на ограничени бойни единици, използвайки естеството на терена, укрепления и добре функционираща система за огън, предимно артилерия.
Ръководството на армията беше достатъчно да гарантира, че войските не получават необходимите средства за създаване на полеви укрепления и убежища. В горски условия, когато значителна част от вражеските снаряди и мини експлодират в короните на дърветата, посипвайки всичко наоколо с шрапнели – липсата на укрепления като цяло решава въпроса с унищожаването на личния състав и леките бронирани машини. Половината от машините в момента са извадени от строя по технически причини, а другата половина – поради поражения от шрапнели и снаряди.
От средствата за механизация и ускоряване на фортификациите армията разполагаше с едва 20 фортификационни разчета, способни донякъде да ускорят изграждането на един команден пункт. Нямаше необходимия брой лопати БСЛ-110, изобщо нямаше кирки. Липсата на лопати за построяването на поне някакви укрития беше компенсирана с максимално използване на релефа. В това време техниката, стояща без укритие, която нямаше как да се окопае, беше методично унищожена от врага.
Тъй като липсваха благодетели, способни своевременно да закупят и доставят поне малки количества цивилно комуникационно оборудване, комуникациите по време на военните действия бяха осъществявани на първата линия, в най-добрия случай, чрез полеви телефони ТА-57, а в повечето случаи – от свързочници носещи съобщения.
Противникът, оборудван със съвременни радиокомуникации и масово използващ дронове, включително комерсиални квадрокоптери, методично ни нанасяше значителни загуби с минимален разход на муниции, убити и ранени.
Така до началото на юни броят на боеспособната пехота в някои батальони на мото-стрелковите бригади на армията беше успешно сведен до 12-15 души (батальон от 64-та бригада). В 38-а и 64-та мото-стрелкови бригади има по-малко от сто души действително боеспособни войници.
ЧВК „Вагнер“ и „Редут“ отказаха да щурмуват вражески позиции в района, като казаха, че не им плащат ДОСТАТЪЧНО пари за такава работа.
